Page 120 - Произход и история на империите Орион и Сириус

която принадлежи дадената извънземна група. Това вече бе въпрос, засегнат накратко в
предговора, но нека тук нахвърлим още няколко мисли.

Споменахме, че настоящата книга по всяка вероятност не е резултат от информация
дадена на Робърт от БекТи. Акцентът в случая по-скоро е друг и идва от някой орден свързан
с EA-SU. По всичко личи, че авторът има директен контакт с такова тайно общество, което му
дава информация, което пък впоследствие вече бива комбинирано отчасти с наученото от
БекТи. Това създава някои противоречия, които бяха загатнати в предговора и набитото око
на читателя може би е разпознало в основния текст. Възникват въпроси като например: ако
орденът е наследник на ренегатската фракция на ЕА, защо тя почита Кралицата на Орион?

Това по всяка вероятност се дължи на инфилтрацията на даден вид съзнание в редиците
на самата тайна организация (нещо характерно в подобни случаи). Навярно точно затова се
наблюдава това на пръв поглед противоречие, че „земната система" и светът, в който живеем,
е доста сериозно разкритикуван в цялата книга. Това вероятно е така, защото се има предвид,
че той е управляван от „бунтовниците" и затова е определян като лош и лъжовен - за разлика
от световете, управлявани от законната Кралица, които биват асоциирани с една добре
работеща система. Възможно е именно на това да се дължи фразата: „Ще научиш Истината на
Небесата и Лъжите на Земята", която откриваме в пролога при посвещението на „Мату".
Друга неадекватна на пръв поглед критика на земната система откриваме в I-ва глава: „(...)
докато човешките колонии са посветени на добруването на един елит съставен от малцина." Само
такъв един прочит обяснява защо този орден не се възприема като част от този елит, който
бива посочван обвинително и който, всъщност, управлява планетата. Орденът очевидно се
самовъзприема като алтернатива на този ред, въпреки че на практика той си остава тайно
общество. Това означава, че членовете му не разполагат с толкова власт, колкото би им се
искало, за сметка на бунтовническата фракция. В епилога това е казано директно - те са в
опозиция, те живеят скрити и в тайна, защото не са част от статуквото, но искат старото
управление да се завърне. От друга страна в пролога откриваме концепции, диаметрално
противоположни на преди малко споменатите, в лицето на: „Не гледай в небесата, а по-скоро
гледай долу в земята. Това е светът, от който се раждат богове и богини...." Това е един от
поредните шахматни мотиви, които можем да открием в целия текст. Първо се казва едно, а
после точно обратното. Това е подход, изцяло присъщ на процеса на фрагментиране на
съзнанието, което води до контрол и е нещо, което се прилага безкомпромисно в тайните
общества. А контролът на съзнанието, както стана ясно от III-та глава, е от почти религиозно
значение за извънземните.

Оттук тръгват и нашите лични проблеми и отношение към някои моменти от
информацията на Робърт. В книгата просто личи отпечатъкът на извънземната философия,
на която авторът се явява проводник. В предговора вече сме упоменали, че прологът и
епилогът на книгата описват - респективно - посвещение в тайно общество и крайното
разкритие, състоящо се в идеята, че орденът е носител на идеологията на Кралицата на
Орион, която един ден ще се завърне на Земята. Тайните общества са традиционните носители
на извънземната философия и концепцията, че на планетата трябва да има точно определена
идеология, която да важи за всички - както е на извънземните светове. Тайните общества
вървят ръка за ръка с всички свои ограничения потайнство, окултизъм, желание за контрол
зад кулисите, манипулация и т.н. Те искат вярност и тотално отдаване на волята на
жречеството - точно както в армията (също извънземна структура), която се гради на същия
тип идея, просто е другата страна на монетата.

Героят на книгата (Мату) се кълне в какво ли не, поставяйки всякакви тайни и
псевдо-отговорности над личния си Път. Това, разбира се, е валиден избор, но си остава
доброволно отдаване на личната сила - нещо, което всички извънземни искат по един или
друг начин. Всичко това обаче има почти романтичен ореол в съзнанието на много хора и
повечето от тях биха направили същото, само, за да са част от някаква кауза. Между другото,
Мату се заклева, че ще лъже в името на ордена, че ще трябва да се откаже от всичко любимо в
живота, че понятията му за „светлина" и „мрак" ще бъдат изцяло обърнати и че - с няколко
думи - ще бъде изцяло верен на Кралицата. Това е форма на доброволно окултно обособяване,
след което съзнанието става част от колективното такова и то почти губи индивидуалната си
воля - нещо, което много бивши масони от по-високите степени описват сами и за което те

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 120