Page 214 - Произход и история на империите Орион и Сириус

твърдения за период от земната история, през който не е съществувала луна на небето (това
би било обяснимо само при положение, че изкуственият сателит е бил нужен някъде другаде и
„временно" е бил преместен)! В подкрепа на това твърдение съществуват древногръцки и
тибетски източници, описващи цивилизации съществуващи „преди идването на Луната".
Някои от по-известните имена, даващи сведения за този факт, са Демокрит, Аристотел,
Анаксагор, Аполон от Родос, Плутарх и Лукиан. Споменът за времето, когато е нямало Луна,
живее и в устните традиции на индианските племена, които обитават източните Кордилери
(Колумбия). Боливийски символи пък, разчетени от д-р П. Алън, свидетелстват, че
последното „преместване" на сателита и идването му в орбита около Земята се е случило
някъде преди 11 500 до 13 000 години. Тази датировка пък съвпада с последния глобален
катаклизъм, сполетял планетата ни. В интерес на истината до подобен извод стига и
австрийският инженер и окултист Ханс Хьорбигер в началото на 20 в., който е главен
вдъхновител на окултната философия на нацистите, макар че неговото обяснение за липсата
и появата на новата Луна в цитирания времеви период, е представено като един „естествен
процес". Според него Земята е имала няколко луни в своята история, а тяхната естествена
гибел, поради гравитационните влияния на нашата планета, е причинила редици геоложки
катастрофи. Всъщност Хьорбигер е бил дълбоко запленен от произхода и поведението на
луните и е считал, че те държат ключа към разбирането как функционира вселената. След
неговата смърт неговите теории са популяризирани от британския митолог Ханс Шиндлер
Белами, който през 1936 г. издава книгата „Луните, митовете и човека". Там той концентрира
своето изследване за периода, през който предната Луна е обикаляла Земята. Тъй като по това
време е съществувала човешка цивилизация, тя е успяла да запази записки от катастрофата
под формата на митове и легенди. Приближаващата Луна повдигнала нивото на океаните и
принудила хората да се оттеглят в планините. Когато Луната се приближила на определена
дистанция, по-силното гравитационно поле на Земята буквално я разкъсало на парчета,
вследствие на което се стигнало до „бомбардировка" от огромни каменни блокове и
библейския потоп. След това Земята се възстановила, а периодът на спокойствие бил описан в
легендите като „златна епоха за човечеството". Само че нещата силно се променили с
пристигането на новата Луна (която била „естествено" прихваната от Земята) преди около 13
000 години. Отново настъпил хаос, земетресения, смяна на полюсите. Според Белами,
атлантската цивилизация била унищожена при този катаклизъм. Макар и сравнително
конвенционална, тази хипотеза е особено ценна най-вече в частта засягаща периода, в който
не е присъствала Луна около Земята, което в комбинация с една дузина факти, касаещи
настоящия земен сателит, ни дава перфектната перспектива да си направим някои изводи.

Много древни източници споменават и още един изключително интересен факт относно
Луната и той е, че в миналото тя е светела много по-силно от сега и е имала по-голям
диаметър от Слънцето. Нещо повече - някои от източниците твърдят, че светлината, която се
е излъчвала от Луната е била почти сравнима с тази на Слънцето! Подобно твърдение
направили и някои от местните племена от Латинска Америка към францисканския монах
Бернардино де Саагун (1499-1590 г.), благодарение на който до наши дни са достигнали
четири преписа от книги на ацтеките. Той тайно им нареждал да ги преписват и укриват,
преди войските на конквистадорите и събратята му религиозни фанатици да изгорят всички
намерени писмени свидетелства за цивилизацията им. В един от перуанските митове
записани през XVI в. от Педро Сармиенто де Гамбоа се твърди, че Виракоча създал Луната
по-светла от Слънцето. Японската хроника „Нихонджи"ни уверява в същото. В нея се казва,
че в миналото светлината от Луната била почти колкото тази на Слънцето. За да бъде
възможно Слънцето и Луната да излъчват сходна светлина, Луната трябва да има атмосфера с
много висока отразителна способност (албедо) или трябва да е била много по-близо до Земята.
При втория вариант, освен всичко друго, Луната би изглеждала и по-голяма от слънцето.
Много вероятно е в случая и двата фактора да са били комбинирани, защото настоящата Луна
има сравнително ниска отразителна способност, правейки я да изглежда доста бледа. Само за
илюстрация - ако сме на Луната и гледаме „пълната Земя" тя ще е изглежда почти 100 пъти
по-светла, отколкото пълнолунието гледано от Земята!

5.2.2.2
Произход и функции

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 214