Page 80 - Произход и история на империите Орион и Сириус

SSS-Кралицата. На повърхността пък имало демонстрация със смъртоносни лъчи и звукови оръжия,
както и други уникални технологии, което закрило церемонията преди официалното подписване на
Алианса. С подписването на Алианса, Дъщерята-Принцеса на SSS-Кралицата била представена на
Вълчите хора като тяхната нова Кралица. Гордо изправен, до нея стоял управляващият Вълчи Крал
на Кралете. Нейното вечно присъствие било знак, че Кралицата на най-мощната Империя в Деветия
сектор, напълно вярвала на Краля и неговите поданици - дори с цената на живота на своята Дъщеря.
Това било и застраховка за Краля и неговите поданици, че Кралицата никога няма да атакува
Империята. За Кралицата, обаче, присъствието на нейната Дъщеря в Кралския двор, до Вълчия Крал
на Империята RRR, подсигурявало това, че нямало да се случи нищо противно на нейните желания.

Добра е!, възхити се Мату. Наистина е много добра!
- Алиансът бил създаден. Кралицата си осигурила свирепите и ожесточени Вълчи бойци като
нейни звездни сили, докато Вълчите Крале получили поддръжката и пълната подкрепа на
рептилианската Кралица и нейната Империя. В небесата се била състояла „сватба".
Чудесно!, каза си Мату. Просто чудесно!

Глава V
Окото на Бога

Кошмарите на Мату бяха като живи. Огромни люспести дракони кръжаха около него, а ноктите
им - готови да го разкъсат на парчета. Жълта отрова се стичаше от устите им върху му. Те се
взираха в него със страшните си червени очи, които направо пронизваха мозъка му... изпълвайки
главата му с видения, за които той бе убеден, че драконите искаха да види. Образите преминаваха
през съзнанието му... той бе добро момче, той бе патриотичен гражданин, той бе послушен... той бе
без душа. Чувстваше как духът му бива изсмукван... беше повече от ужасяващо. За първи път в
живота си той почувства нуждата да избяга. Докато се обръщаше в съня си, за да избяга от
драконите, изведнъж се озова изправен пред кучета, големи, колкото него. Те имаха жълти очи, а
зъбите им бяха оголени. Гледаха го с глад в очите си като хвърляха погледи по цялото му тяло. Едно
от тях си облиза устните. Мату не знаеше кое от тях се нахвърли първо върху него, само знаеше, че
единият му крак вече го няма... от отрязания крак изтичаше кръв. Нещо прониза задната част на
главата му. Мозъкът му беше разбит, а тялото му разкъсано на парчета.

Сепвайки се, той се събуди. Сърцето му препускаше и целият бе в пот. Изправи се и започна да
се облича. Слънцето не беше изгряло, но имаше нужда от разходка. Когато се облече, прибяга до
стълбите и отвори вратата към манастира. Когато пристъпи навън, той погледна към звездите.
Красиви са..., помисли си той. След това ги прокълна. Започна да бяга надолу по пътеката към
гората, но преди да я достигне, спря. Дърветата бяха мрачни... много мрачни. Сякаш бяха приели
форма. Мату бе удивен. Всъщност, някак си той бе изплашен.

По дяволите!, помисли си той. Позволявам на историите на Учителя да ме завладеят, усмихна
се той на себе си. Държа се като дете. Колко глупаво от моя страна.

Той погледна отново нагоре към звездите.
Това не са просто „истории.".., напомни сам на себе си. По дяволите!
С тази си мисъл той се обърна и отиде до брега. Когато стигна до белите пясъци, той започна да
се взира във водата.
Какво ли създание стоеше там, чудеше се той. Дали ние човешките същества сме просто една
обикновена крачка, която Живота е направил на тази планета? Дали сме финалната раса
завоеватели или сме временните крале и кралици от „средните векове"от историята на нашия
свят ?
Той се обърна и започна да ходи по пясъка.
Пер наблюдаваше тихо от прозореца на библиотеката на манастира. Мату не беше изморен,
когато се върна сам. Мислейки си да прочете някоя книга, той си проправи път до библиотеката.
Когато Мату влезе в стаята, свещите вече бяха запалени. Той се огледа наоколо, но не видя никого.
Докато сядаше на своята масичка, Пер се обърна от мястото до прозореца и започна да говори
отново:
- С подписването на Алианса Империята на Вълчите Крале била на практика погълната от
Империята на рептилианската Кралица... - започна той.
Мату за малко щеше да изскочи от кожата си. Боже!, каза си той. Откъде се появи?

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 80