Page 111 - Произход и история на империите Орион и Сириус

древните текстове камъкът бил изпратен от Тибет на цар Соломон в Йерусалим, а той го
разделил и от едното парче направил пръстен. Векове по-късно Мохамед занася 3 други
фрагмента в Мека. Последният „официален притежател" на част от камъка е руският мистик
Николай Рьорих, който получава малък фрагмент от него анонимно през 1923 г. в Париж. Той
пристигнал от непознат адрес в обикновен дървен сандък за колети и бил увит в избродирана
материя, поставена в кожена ракла. Особеното в случая е, че Рьорих успява да разпознае 4
букви, изписани върху него, които той превежда през санскрит, като част от посланието е, че
това е... „съкровище - дар от Орион". Впоследствие той дори пише цяла глава в една своя
книга озаглавена “Дарът на Орион." В контекста на настоящата книга обаче, това е много
интересно, защото за пореден път потвърждава пълната взаимовръзка на двете Империи след
сключването на съюза. Тук е мястото да напомним изключително важния факт описан в
“Документите Тера", в която се твърди, че името Сириус (откъдето всъщност идва камъкът),
означава „Империя, родена от SSS-T, умираща за SSS-T" или „SSS-T.RRR.SSS-T"
(„SS-RR-SS" - Сириус), което е автоматична препратка към Орион! Всичко това е още
по-интересно и поради факта, че някои източници деликатно намекват, как „подаръците",
които идват от Империята Орион (и изобщо всички извънземни) са своеобразни „троянски
коне".

Точно като троянски кон може да се разглежда и този артефакт, защото притежава силен
лост за контрол върху съзнанието, бидейки един изключително мощен енергиен и
информационен акумулатор, трансформатор или дори форма на психотронен генератор. Така
притежателят му може да бъде „деликатно насочен" да изпълнява определени мисии, които
биват обикновено асоциирани с определена „духовна йерархия", зад която обаче стои
съответната извънземна фракция. Неговото излъчване е по-силно от това на елемента радий,
но в различна честота. Или както пише Рьорих: „Опиумът на лъчите е невидим, но те са
по-силни от радия." Динамичните му лъчи могат да усилят честотния спектър, в които оперира
нормалното съзнание, така че то да получи достъп до картини, свързани с „миналото и
бъдещето", да получава директни интелектуални познания, да увеличава психичната
енергия, а според някои източници - дори да променя химичния състав на веществата и да
превръща обикновени метали в злато. Има спекулации, че Рьорих се е опитвал да го използва
в Лигата на Нациите (ОН), в която взима дейно участие. В някакъв аспект тази технология
вероятно е подобна на онази, която БекТи използва, за да предаде информацията на
индианците по начин, почти немислим за обикновеното възприятие (дори имаме съвпадение в
цвета - и двата кристала са зелени). В някои източници, обаче, се намеква, че камъкът е
„нетехнологичен" и изпълнява ролята на квантов портал, а на много места дори бива
наричан „ключ". Възможно е наистина самият камък сам по себе си да не представлява
технология, но редкият метал, от който е направен, да е добит с помощта на такава, при
условия, различни от нормалните и чудовищно висока гравитация - нещо добре описано в
“Документите Тера."

В по-ново време също има твърдения за притежание на фрагмент от въпросния камък
(или много сходен на него, защото по всяка вероятност те са повече на брой). Така например,
руснакът Евгений Берьозиков твърди, че го е притежавал в продължение на 3 години между
1990-1993-та (след което артефактът изчезнал) и даже има снимки с него. Той твърди, че
„камъкът" всъщност представлява жива веществено-полева структура, притежаваща
невиждана космическа енергия, от която постоянно се излъчва мощен
информационно-полеви поток. Споменава се дори, че камъкът сам променял драстично
своята конфигурация и тегло. Така в даден момент той тежал само 83 грама (специално
измерен с аптекарски везни), а в други случаи теглото достигало до 20 килограма, а веднъж
даже увеличил обема си до футболна топка при 6 см. първоначален размер! От самия предмет
се чувало „пукане" и „метален звън", докато той левитирал.

Всичко посочено дотук би следвало напълно да ни убеди, че в исторически план „случайни
събития" рядко са били допускани и необходимите корекции са налагани чрез всевъзможни
похвати, касаещи контрола върху съзнанието.

Най-прякото и шокиращо материално доказателство, което можем да предложим за тези
твърдения, обаче, намираме в лицето на един друт артефакт открит в една подземна тунелна
система през 1984 г. в джунглите на Еквадор. Този странен предмет е открит наред с още 350

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 111