Page 107 - Произход и история на империите Орион и Сириус

нещо напълно нормално), желанието да се разплетат тайните на вселената и какво ли още не.
Нека за момент хипотетично приемем, че всичко това е вярно. Че извънземните са по-добри от
нас във всяко едно отношение, че „те знаят по-добре от нас за всичко", че „тяхното общество е
коренно противоположно на нашето и е изтъкано от мир, любов и хармония". Всичко това е
прекрасно, но има един малък проблем с тази теза. Ако тя е вярна... защо тогава сме тук?

Защо нашият Дух, нашата по-висша същност, от която настоящата ни инкарнация е само
част, е решила да пренебрегне „вечното пиене на амброзия и пребиваване в блаженство" и от
всички места във вселената е избрала да дойде точно на тази малка конфликтна планета,
„където нищо не е наред"?

Ще чуете всякакви „логични" отговори на този въпрос (които, разбира се, от дадено
равнище и философска перспектива са верни): от това, че ние сме „наказани" да бъдем на
тази планета-затвор, до това, че сме хванати в капан против волята си да бъдем тук и стигнем
до тезата, че много от нас са „специални същества", дошли да помогнат на изгубилите се
братя да се върнат отново към вечната светлина и т.н., и т.н...

Ако потънете дълбоко в себе си, неминуемо ще откриете, че във всички подобни тези нещо
просто не се връзва... За пребиваването ни тук винаги има някаква „причина", но то никога
не се разглежда само по себе си, просто като факт, необвързан от каквито и да е външни
мотиви, необременен от каквито и да е месиански комплекси или чувство за вина. Всеки
търси причината да бъде тук, вместо да се радва от факта, че Просто е тук и сега и толкова (с
което всичко да приключи). Човешкото съзнание, което е започнало да се събужда, винаги е в
състояние на хиперактивност, то винаги търси неуморно, винаги иска да знае „защо",
губейки изцяло способността си да спре за миг и да започне да вътрепребивава. Навън винаги
е по-интересно, по-шарено, навън има извънземни, има чакри за отваряне, има „деца индиго",
които винаги има какво интересно да кажат, има йога, има всякакви окултни течения, които
са „наясно" със строежа на вселената и „точното ни място в нея" (защото това са „много
строго фиксирани неща") - навън има всичко. И го има винаги. Като в супермаркет. И докато
тази нагласа съществува, „навън" винаги ще представлява именно един огромен пазар, който
ще може да ви предложи множество неща, които да си купите и от които да бъдете тотално
зашеметени и в състояние на благоговение. Когато попитате навън, винаги ще има кой да ви
отговори, защото това е една от функциите на „навън" - да има безкрайна палитра от
отговори за вас. Случва се така обаче, че тези отговори не са вашите отговори и с времето
всеки неминуемо ще открие това. В „навън" винаги липсва свързване. Това автоматично
носи със себе си страха и чувството за несигурност. „Навън вече не ми върши работа, какво ще
правя сега?.."

И започва лутането. Съзнанието е дотолкова свикнало да търси навън (макар това
„навън" понякога да му казва да търси „навътре" - нещо, което някак си никога не се
получава по необясними причини, но може би е защото винаги има „възнесени учители",
които да знаят „повече"), че то няма изход, освен да пробва отново и отново с друг тип
„навън". А един от най-популярните артикули, които „навън" има да предложи, са
ченълингите с извънземни. О, колко пълни с интересна информация са те! О, колко
завладяващо е да ги четеш (почти толкова, колкото комикс с патока Доналд)! Те винаги са
поучителни, винаги знаят по-добре от нас какво е да си човек (което е хмм... „малко" странно,
предвид, че те никога не са били хора) и най-хубавото от всичко - те са безкрайно много и има
нов „брой" почти всяка седмица! Свещени небеса! Всъщност, почти всеки ден! На практика,
те са толкова много, че човек направо не може да смогне дори да прави само това до края на
физическия си път.

Тези извънземни винаги идват от 5-та/6-та плътност (и понякога „нагоре") и са ни
батковци. Те са професионални духовни революционери, освобождават съзнания като на
конвейер из галактиката (защото нямат нищо друго по-важно за правене, освен да спортуват
освобождение) и имат огромна торба с приказки. Респективно, хората припадат от вълнение
пред вида на смайващата извънземна технология и философска мистика и в крайна сметка
остават безкрайно впечатлени и очаровани. Тези индивиди попадат изцяло под хипнозата на
„различното" и екзотичното и автоматично го класифицират като по-висше. Извънземните
наставници винаги знаят по-добре, а хората са малки деца, които не разбират нищо (макар да
им се казва точно обратното).

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 107