Page 144 - Произход и история на империите Орион и Сириус

На практика, всички жени менструирали в унисон и всъщност това е доста по-популярна теза
отколкото подозирате, нищо че по всяка вероятност чувате за пръв път за нея. Този колективен
процес резонирал и допълвал естествените земни ритми поради изявените Ин-характеристики на
тялото на планетата.

В интерес на истината, когато матриархатът все още властвал над Земята, цялото земеделско
общество било буквално организирано около колективния женски менструален цикъл. Той бил
синхронизиран понеже жените са живеели заедно, без аномалиите, предизвиквани от
днешните изкуствени електромагнитни полета. Това се случвало в синхрон и с лунните
цикли. Овулацията се случвала по пълнолуние, а колективната менструация по новолуние.
Използвайки лунния модел, но прилагайки го към слънчевата година, били създадени
ритуали за сезонните цикли на тъмнината (зима) и светлината (лято).

Това е един много по-богат процес, отколкото изглежда на пръв поглед, защото за една
жена навлизаща в своя менструален цикъл се отваря нещо, което можем да наречем
„пси-прозорец", който води, най-малкото, до засилена емоционална чувствителност и
усещане за уязвимост - нещо, което всяка една жена несъмнено познава в детайли.

Казано е също така, че няма по-силна психична енергия от тази, която притежава жената,
когато е в своя цикъл. С помощта на кирлиановата фотография дори е открито, че жените
еманират бяла светлина, докато те са в менструация. Това е много важен момент, защото
говорим за функция свързана с контрола над съзнанието, която самата Кралица на Орион (и
много други рептилиански женски) притежава и която ползва за невероятно психично
влияние над другите същества - нещо илюстрирано прекрасно в сериала „V". Това е
рудиментарна функция и на съвременното женско тяло, която се появява по време на
менструация (докато Кралицата може да го прави, когато пожелае). Както навярно помните,
според Морнинг Скай, орионските жени загубили своя менструален цикъл преди милиони
години, но запазили способността си за психичен контрол, докато при земния вариант на
орионския матриархат цикълът бил запазен, а способността за контрол (особено днес, защото
в миналото тя е силно присъстваща) - не е толкова силна.

И така, по време на цикъла ендокринните жлези секретират с пълна сила. Тази лунарна
субстанция е богата на ендокринни секрети, каквито са мелатонинът и серотонинът -
хормони, копирани чрез добиваните днес по органичен метод вещества. Разликата е, че тези
вещества вече се извличат от изсушени жлези на мъртви животни и както преди години Кенет
Грант отбелязва, в тях липсват наистина важните елементи, които се срещат единствено в
секретите на живия човешки организъм.

Менструалната течност съдържа най-ценните ендокринни секрети и поточно секретите на
хипофизата и епифизата, които допринасят за качества като интуицията и разширените
възприятия. Освен това менструалната кръв запечатва в себе си всички емоции на жената,
която тя изпитва по време на своя цикъл. Това са емоциите на самия живот. Всички тези
свойства на този особен вид кръв се превръщат в причина ранните християни да пият
менструална кръв - защото буквално и метафорично - тя е живот. Те не го правели в почит на
техния месия в контекста на евхаристията, а заради идеята, че това е самият извор на живота,
а той идвал от жените (както се вярва на Орион). Разбира се, това било отражение на много
по-стари практики и ритуали.

В този смисъл за лунарния екстракт се говори като за „върховната истина" или
„пребогатата храна на матката". За да бъдем по-реалистични й по-малко поетични, нека
кажем директно, че менструалната кръв е била много ценен наркотик и при определени
условия тя има ефекта на LSD. Всъщност дори думата „ритуал" произлиза от дефиниция на
санскрит за древна церемония по лунното секретиране, а самата дума „секрет" също се
корени в същата тази наука за жлезистите течности. В древната тантристка традиция
богинята се приема като основен извор на духовна сила, носена от нейните трансцендентни
течности, наречени „раса". Носителките на „раса" в религиозните храмове на Кралицата
имали титлата „преносителки на светлината". Хммм?... Отново мотивът за еманирането на
(бяла) светлина? Те били наричани още „уханните повелителки" (което ще придобие доста
по-голям смисъл малко по-нататък в следговора).

В индийската традиция пък, секретите събирани от свещените жрици в храма на
богинята-майка, са наричани „калас" (единици време), докато утробата (калана) се приема

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 144