Page 142 - Произход и история на империите Орион и Сириус

исторически доказуемо и каквито и последващи манипулации на историята да е имало - това
не е останало скрито за нас днес. Т.е. - работата на Морнинг Скай в това отношение е много
коректна и заставаме плътно зад нея.

Както вече бегло споменахме, Кралицата на Орион никога не е идвала физически на
Земята. Идвали са само нейни администратори и някои от 7-те Принцеси. Доста от термините
и титлите приписвани на богинята в земните митологии, всъщност се отнасят конкретно
именно към Принцесите (макар да имат предвид Кралицата на архетипно ниво, като
изначална концепция) и това ще бъде изследвано по-подробно в следващите подточки.

Кралицата-бунтовничка, обаче, със сигурност е идвала на планетата и е създавала много
проблеми на местната администрация, което също е добре исторически документирано за
този, който има очите да го разчете. По наше мнение, тя все още е тук и собственоръчно
дирижира с относителен успех почти цялата планета.

Дори обаче да се абстрахираме от това кой точно представител на Империята Орион е
идвал или не на Земята, култът към богинята е ясно изразен и в миналото именно женската
фигура била водещата религиозна сила, а не мъжкият бог. Защото, макар планетата да била
поверена административно на Империята Сириус, религията оставала орионска и това
трябва да е станало пределно ясно на всеки дотук. Трябва да е ясно също, че на дадено
равнище това създавало конфликт у „зверовете", дори преди реформациите наложени от РА,
защото съществата виждали богове от мъжки пол, но в същото време имали религия, която
била центрирана около женска фигура. Този конфликт дава отражения в много аспекти на
нашата култура, които вече бяха отразени на архетипно Ин/Ян равнище на предишните
страници, но те биват откривани и на по-прозаични плоскости като да кажем езика ни и
особено - древните езици.

Така например „таn" на английски означава и „човек", и „мъж". Тази толкова основна
дума за съвременната ни цивилизация е типичен екземпляр за конфликта между орионското
ни минало, примесено с присъствието на мъжки богове и последвалото затриване на женски
култ от РА, след който всичко се свежда до бога и патриархата. Защото на старонорвежки
например, „тап" е означавало „жена". Думата за „човек" пък не била „man", a „wer" и тя
произлиза от санскритския корен „vir", като в „wer-wulf" - „човекът-вълк"
(мъж-сириански/вълчи принцип). Името „Мап" означавало „Луна" и било архетип за
създателката на всички създания според скандинавските народи и други племена из Европа
(което вече е древният образ на Кралицата в псевдо-ролята й на Източника). Дори в
империалиетичен Рим „тап" или „тапа" била майката на всички древни духове. За да
разберете по-добре връзката между изначално заложени архетипи и съвременни проявления
на ниво език (вече обяснена в предговора), можем да дадем пример с остров Ман, който в
миналото бил посветен на култ, почитащ лунната богиня, някога възприемана като русалка
или андрогинна Афродита, която държи душите на мъжете в обърнати надолу делви или
могили, приличащи на пчелни кошери. Както виждате имаме низходящата спирала архетип -
земна дума - физическо проявление (което следва архетипа под някаква форма).

В контекста на споменатата дума нека кажем още, че колкото повече задълбавате в
етимологията на нещата, толкова повече ще откриете натрапващото се значение на буквата
„М" и нейната огромна връзка с орионските системи. Макар и до ден днешен това да не е
докрай ясна взаимовръзка дори за нас, то тя присъства повече от осезателно в цялата ни
митология. „М" символизира водата в нейното начало, т.е. „великата празнота" в лицето на
Кралицата или това първоначално състояние, от което се е родила вселената. Имена като
„Мария" в християнската традиция по принцип се свързват с морето („таге" на латински,
„тег" на френски) и водата. Тяхната форма в английския език е основана на гръцки вариант
на староеврейското „Мириам", както и на египетското „Мери", което означава „възлюбена"
и отново корелира с характеристиките на „Единствено Божествената", както е
охарактеризирана Кралицата в книгата от автора. Това е причината, поради която в
манастирите на някои ордени монахините все още прибавят „Мария" като звание пред
кръщелното си име - сестра Мария Луиза, сестра Мария Тереза и т.н. Това е така, защото
хиляди години наред буквата „М" и всички вариации на богини започващи с „М", се е
считала за най-свещената буква на всички езици. Буквата „М", освен това, символизира
Тъмнината, което е характерен Ин-аспект. Ето защо думата „майка" започва с „М" на почти

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 142