Page 153 - Произход и история на империите Орион и Сириус

Самият Морнинг Скай в “Документите Чама" изброява над 50 имена, които според него
съответстват на титли на Кралицата в качеството й на Кралица на Небесата, Кралица на Морето,
Кралица на Небесните Води, Кралица на Звездите и Богиня-Майка, но същевременно трябва да се
има предвид, че същите тези титли биха били възприети (поне за местна употреба) от всяка една
дъщеря-Принцеса наместничка на колония, каквато в случая се явява и нашата планета. Имената,
които индианецът споменава са: Mary, Moira, Mari, Mari-El, Marina, Miriam, Mariham, Meri-Ra, Stella
Maris, Mariamne, Myrrhine, Myrtea, Myrrha, Maria, Marina, Malini, Изида, Бастет, Хатор, Ahibit, Jael,
Jah, Jahi, Jaho, Iau, Iahu Anat, Yahu, Ищар, Asherah, Astarte, Ashtoreth, Esther, Devi, Danu, Diti,
Деметра, Neith, Har, Anath, Афродита, Кибела, Kore, Кали, Секмет, Maat, Мут, Хекет, Sati, Венера,
Dea Syria, Pelagia, Ilithya, Hymen, Urania, Androphonos.

Интересното тук е, че в този списък липсва гръцката богиня-майка Хера, която в същата книга е
спомената на три места, но в по-различен контекст и е изпусната една доста силна аналогия. Името
на Хера произлиза от санскритската дума „svar", което означава „небеса" и била небесна дева. Някои
от нейните „по-ранни" титли са „Кралица на Боговете" и „Девствена Кралица на Небесата". Тя била
първоначално напълно независима от Зевс. Според митовете тяхната сватба била „уредена", (а
други я представят като свещена), което често бива възприемано от изследователите като опит да
бъдат свързани два напълно различни култа. В контекста на книгата обаче, вероятно означава
дори нещо повече на фона на „уредената небесна сватба", описана в IV-та глава, от която произтича
съюзът между двете Империи, като дори и тази аналогия може да се тълкува двояко и да бъде
свързана както с действащата Кралица, така и с Принцесата-наместничка. Друг интересен жокер се
явява фактът, че в голяма част от митовете Хера преследва с голяма жестокост жени, на които им
предстои раждане (а впоследствие и техните деца) и многократно се опитва да детронира Зевс.

Много митолози също слагат знак за равенство между различни богини от древността, макар и
не в същия мащаб, като при Робърт. Най-очевидните репрезентации на великата богиня-майка
според повечето от тях са Инана в Шумер, Кибела в Анатолия и Изида в Египет, а всички
техни митове и описания в крайна сметка биват трансформирани до София в Стария завет -
великата богиня при гностиците и разбира се, култът към Дева Мария.

Колкото и удобно да се явява положението с десетте хиляди титли и имена на Кралицата,
именно безбройните междуособни конфликти на планетата и подмяната на историята ни
възпрепятстват да приемаме безрезервно всяка една „богиня" от митологията като поредната
титла на един и същи персонаж. С оглед на политическата конюнктура в миналото, много
честа се оказвала практиката да се заменят женски с мъжки образи, а по-стари и неудобни
божества да бъдат трансформирани в нови събирателни такива. Точно поради този факт, ако
тръгнем да изследваме повечето митове линейно и хронологически, ще се сблъскаме с
огромни логически пукнатини. Разлики има дори и в тълкуванията на самите митове, а
много от тях имат и различни вариации, които понякога силно си противоречат. Като
интересен пример в тази насока можем да посочим X. Дж. Роуз, който в своята книга
„Наръчник по гръцка митология"(1928 г.) дискутира ролята на младия любовник на „богинята"
в свещения сексуален съюз, като я свежда до тази на „по-нисш партньор от мъжки пол" и
анализира легенди, при които „тя" е представена не като „омъжена", а като сключваща
дълготрайни или краткотрайни съюзи с някой по-нисш от нея. Разбира се, можем да
наблюдаваме и точно противоположния сценарий, при който след „сватбата-съюз" женският
персонаж остава далеч на заден план с напълно формални функции и много често след това
бива трансформиран до дъщеря на мъжкия бог, родена по неестествен начин (пример - Атина
Палада, за която вече бе споменато, че няма детство), което е добра предпоставка за анализ на
„перспективата", през която е бил формиран митът.

Въпреки всички споменати вече условности, има някои много интересни улики, които на
фона на подробностите изказани в книгата могат да помогнат на всеки да си направи
определени изводи в няколко направления при опита за идентификация на Кралицата в
древната история. Точно затова ще разгледаме малко по-подробно богинята Кибела. Една от
многото причини да се спрем по-подробно именно на нея е, че след смяната на властта и
идването на патриархата, гласовете на старата вяра продължават да отекват точно чрез
традициите на култа към Кибела.

Фригийската богиня е наричана „велика майка", „майка на боговете и всичко живо на
земята" и олицетворява силата на природата и нейното плодородие. Култът към Кибела се

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 153