Page 154 - Произход и история на империите Орион и Сириус

простира от Мала Азия, до Италия, Гърция, Тракия, Дунав, Рен и Северна Африка, като
най-вероятно е наследил по-древен култ идващ от още по на изток. Богинята е почитана и
като върховен творец и се явява последният бастион на езическата вяра преди възхода на
християнството. Както бе посочено, много често е изобразявана да носи корона, стояща на
трон или колесница, задвижвана от лъвове, а понякога около нея има пчели. Една от нейните
титли е „господарката на дивите зверове" и в този контекст много често около нея присъстват
лъвоподобни животни като пантери и леопарди, наред с вече споменатите лъвове. Предвид, че
въпросът с очевидната аналогия по оста Орион-Сириус, представена посредством женския
образ доминиращ над лъвските създания, беше коментиран и в “Документите Тера," ще се
спрем повече на други интересни особености, свързани с богинята. Може би най-интересната
такава е, че въпреки че Кибела навсякъде е наричана „майка", тя на практика не е такава! Тя
не ражда в традиционния смисъл на думата, нито пък има отношение към родилните мъки на
други същества. Нещо повече - неестественото зачеване е издигнато до култ в нейните митове,
а дори тя самата и нейният любовник са заченати при необичайни обстоятелства. В
различните митове съществуват две коренно противоположни версии за нейния произход,
като според едната Зевс произлиза от Кибела, докато в друга елинизирана версия Кибела е
дете на Зевс (или на небесния бог). Това, разбира се, може да бъде обяснено и с различната
„политическа" гледна точка. Според повечето сериозни изследователи в сферата на
митологията няма друго същество, което до такава степен да бъде отдалечено от
биологичното майчинство, както е при Кибела. Този факт е описан много подробно в книгата
на австрийско-американската митоложка Лоте Моц - „Лицата на богинята." Там също така е
изяснена и заблудата в повечето конвенционални източници да се посочва, че намерената
статуя с датировка 6000 г. пр. н.е. (която е доста по-ранна версия на богинята-майка)
изобразява жена, която ражда на своя трон, а от двете й страни стоят две пантери. Всъщност
позата далеч не е родилна, коленете са силно прибрани, а ако изобщо може да бъде разпозната
някаква глава, то това вероятно е на малко лъвоподобно същество, което търси подслон и е
много характерна черта при дузина други скулптури свързани с Кибела.

Най-интересен в тази връзка се оказва обаче въпросът какво означава „велика майка" и
„майка на боговете"? Това можем да открием като изследваме самото съществително
„майка" и видим, че в много земни култури терминът не означава задължително родител в
буквален или преносен смисъл, а персона с благороден статус, богиня или кралица! Като
„майка на боговете" тя не е техен родител, а е с най-висок статус от всички божества. Като
Magna Mater пък, е велика кралица. Този факт може да се окаже от ключово значение при
изследването на земната митология точно поради различния прочит на титлата „майка".

Култът към Кибела има и друга интересна особеност, която винаги е била от особен
интерес за учените, пораждайки немалко спекулации. Става въпрос за оргиестичния ритуал
при който се чества богинята, а нейните жреци на фона на различни музикални инструменти
танцуват и тресат главите си с голяма скорост, така че да достигнат до състояние на екстаз,
при което не изпитват физическа болка. В това състояние те нараняват телата си, а тези,
които тепърва щели да стават жреци взимали остър камък, с който отрязвали половите си
органи! Церемонията приключвала с изкъпването на образа на богинята. Когато култът към
Кибела бил пренесен в Рим, той бил изпълняван от фригийски жреци по подобие на
оригиналната практика. Третият ден на фестивала бил „денят на кръвта", следван от „денят
на насладата", при който образът на богинята и нейната колесница, задвижвана от лъвове,
били окъпвани в реката, с което церемонията завършвала. Спорът за интерпретацията на
този кървав акт обикновено бива представен от тезата, че представлява вид клетва за
целомъдрие, чистота и непорочност в служба на богинята. Противоположната теза е, че чрез
отрязания полов орган утробата на богинята бива оплодена. В тези си интерпретации учените
обаче често пренебрегват факта, че след кървавия ритуал жреците започват да носят женски
дрехи и да се държат като жени! Този факт представлява още по-голям интерес на фона на
споменатите вече в предговора курсове, които Морнинг Скай провежда във връзка с
„женската енергия", а те от своя страна са пряко свързани с ритуалите за почитане на
„богинята" в миналото. Премахването на половите органи от жреците на Кибела пък е още
една препратка към премахването на това, чрез което работи биологичното възпроизводство
(при човека) и дистанцирането от него! Това е и още една препратка към традициите по

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 154