Page 127 - Произход и история на империите Орион и Сириус

1.4
Отражение на извънземните модели в медията
Темата от тази подточка е необятна и може да бъде безкрайна като обем и тя ще бъде
доразвивана и в бъдеще.
Предвид всичко казано дотук, трябва вече да сте разбрали защо змията и кучето (или
неговите сириански вариации - лъвът, котката и вълкът) са станали толкова ярки и живи
архетипи в човешкото съзнание и защо присъстват под някаква форма в почти всички
легенди и митове - защото те имат пряко отношение към съществуването ни в тяло. Това
означава, че свързването с тези архетипи става в много случаи на подсъзнателно ниво.
Предвид, че цялата ни древна история е затрита, креативното изразяване чрез историческа
белетристика, научна фантастика и т.н., е валиден начин, по който някой директно може да
черпи информация от Висшия си Аз, дори без да го осъзнава. Например, ако по някаква
причина даден автор реши несъзнателно да центрира своите образи около тези архетипи, има
голяма вероятност той да започне да черпи от даден енергоинформационен източник за тях.
Макар и без да осъзнава, той се превръща в огледало на някои по-висши истини, за които
няма откъде да знае на равнище ежедневно съзнание. Това е елементарен езотеричен принцип,
който няма нужда от обяснение - просто така функционира реалността и не би могло да бъде
по друг начин. Това означава, че дори когато някой писател си мисли, че всичко е плод на
неговото богато въображение, можем да имаме сътрудничество на ниво Висш Аз. Например,
ако същият този писател е придобил известна популярност, творбите му ще достигнат до
милиони хора и някои от тях ще имат много по-конкретна идея и адекватно разкодиране на
съдържанието, отколкото неговия автор. Защото те са узрели за езотеричните метафори в тази
творба и могат да видят онова, което писателят не може според инкарнационното ниво, на
което се намира. Обикновено намираме някой филм или книга за стойностни, ако в тях
открием някаква поука. Нека приемем това, за което говорим, като за по-висок ред „поука",
която някои хора са способни да видят.
Типичен пример, обрисуващ този принцип, е Франк Хърбърт с неговия „Дюн". Отново -
не всеки, който пише или прави филми за извънземните култури, знае нещо за тях, но това не
значи, че не може да „канализира" информация за тях (под формата на роман например),
която хората, които са готови - могат да разпознаят. Поради комплексността на нещата в
Играта, може да се окаже, че единствено заради позицията си като инкарнация, подобен автор
е три пъти по-подходящ избор за тази задача от някой, който знае много добре за какво става
дума, но е обикновен чиновник в своята социална роля. Това е начинът, по който Висшите Аз
си взаимодействат, обменят информация едни с други в Играта и работят заедно.
Разбира се, нищо не пречи същото това „канализиране" да се случва на човек, зад когото
да стоят извънземни или нефизически сили със свои планове, без той да осъзнава това.
Аналогичен пример за това (в научната област обаче) е Тесла, който до края на живота си
твърди, че повечето от разработките му са плод на контакта му с извънземен разум. Това е
една от причините в края на живота си той да бъде осмян и отритнат. В случая той е бил
наясно какво му се случва, но разбирате идеята. Очевидно вариантите са много и всеки
случай е сам за себе си.
Първият пример, който описахме в предишната подточка, обаче, е най-разпространен -
този на умишлената пропаганда от т. нар. „тайно правителство" с цел подготовка на
населението за определени идеи, които евентуално ще бъдат манифестирани в някакъв бъдещ
момент и ще бъдат изнесени в техния буквален контекст. В “Документите Тера"наричаме това
„predictive programming" или „пророческо програмиране". За да говорим за такъв тип
насаждане на абстрактни идеи, обикновено приемаме, че с времето трябва да наблюдаваме
повтарящи се елементи или архетипи в множество продукции (синхромистицизмът е течение
в интернет, което е поело тежкото бреме на тази задача).
Ето един пример, който ще говори нещо на всеки един от вас. Всичко свързано с
поредицата Хари Потър е буквално претъпкано с рептилиански образи. Тези книги и филми
имат за цел да повлияят на четящия или гледащия така, че да привикне в по-голяма степен
към рептилианския начин на живот. Джоан Роулинг (авторката на образа на Хари Потър) е
споделяла в интервюта, че в много случаи, когато е работила върху книгите си, тя изпадала в
нещо като транс. Когато идвала на себе си, понякога била искрено уплашена от това, което е

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 127