Page 131 - Произход и история на империите Орион и Сириус

От друга страна са необходими по-сложни организации на съзнанието, за да формират и
навлязат в по-сложните физически структури и да им вдъхнат живот. Всички структури се
формират от съзнание. Фрагментът е съзнание, което не е толкова развито, колкото нашето
собствено. Живите части на природата са резултат от нашата собствена креативност,
проекции и фрагменти на собствената ни енергия, която идва при нас от Висшите ни Аз,
Земния Планетарен Дух и самия Източник.

Тъй като ние не виждаме бъдещето и не разбираме, че животът се разпростира във всички
посоки, съвсем логично предполагаме, че настоящите форми трябва да са базирани на минали
такива. В същото време затваряме очите си за доказателствата, които не подкрепят тази
теория.

С други думи, няма еднолинейно развитие. Фрагментните елементи, насочени навън от
нас като вид, разбира се, също надграждат физическата ни реалност, защото без да се
поддържа финият баланс на това сътрудничество, нашият конкретен тип среда не би бил
възможен.

Неслучайно повтаряме при всеки възможен случай, че ние не сме своето тяло. Усещането
ни за идентичност, свобода, сила и любов би се увеличила неимоверно, ако можехме да
разберем, че това, което сме, не свършва с границата на кожата ни, а се разпростира навън
във физическата среда, която изглежда обективна, или не-азова. От биологична гледна точка
би трябвало лесно да разбираме, че физически ние сме част от Земята и всичко в нея.
Изградени сме от същите елементи, дишаме същия въздух. Ние сме биологично и химично
свързани с познатата ни планета. Тъй като тя, обаче, също така се формира естествено и
непринудено от собствената си излъчена енергия, тогава Азът трябва да бъде разбран в много
по-голям контекст. Този контекст ще ни позволи да споделяме житейските преживявания на
много други форми, да следваме модели на енергия и емоции, които не можем дори да си
представим.

Всичко това идва да ни покаже една доста по-различна картинка по отношение на
произхода на спряганите в тази книга раси, защото те също са съзнание от подобен на нашия
ред. И макар теорията с личинките да звучи много архетипно за човешките представи, то тя
се случва само на места, където не е планирана духовна есенция от клас, подобен на типа
енергетика за който говорим тук. Такъв сценарий е възможен и на планети, на които няма
видим живот освен този, който е директно оживотворен от съответния Планетарен Дух на
конкретното планетарно тяло. Такъв е бил случаят с Тиамат в неговата много-много ранна
история, доста преди откриването му от каквито и да е извънземни раси. При създаването на
достатъчно развит физически организъм от Планетарния Дух на въпросната планета, може да
има инкарниране в него от страна на друг Висш Аз. Това обаче са много специални случаи на
сътрудничество, когато въпросният Планетарен Дух не участва в дадена Игра.

Въпреки че намираме тезата за произхода на рептилиите на Робърт за ограничена, твърдо
сме съгласни с него, че рептилиите имат полу-инсектоидно минало и дори в някои касти
физическите характеристики на това са запазени. Сякаш по-скоро оттам е наследен и
кошерният им манталитет.

При това положение... какъв тогава е произходът на рептилоидните същества?
По-близка до нас теория за рептилиите е, че те най-вероятно са изхвърлени в тази
галактика от по-стара Игра (не е ясно точно в кой момент се е случило това). Навярно това е
дело на самите Създатели на Играта в сътрудничество с други „сили". Съществува някакво
много натрапчиво усещане у нас, че на дадено равнище, рептилиите сами не са наясно с
пълните подробности около собствения си произход и това не е случайно стечение на
обстоятелствата, а много съзнателен избор от тяхна страна, с който е свързан и типът
йерархична система, който те разпространяват идеологически из галактиката. Това е моделът
на пирамидата с 13-те реда, за която говорихме на предишните страници. Те дотолкова са се
изгубили в тази си роля и дотолкова са блокирали идеята за самото търсене на нещо различно от
това, което са, че културата им няма начин да генерира нещо ново в смисъла на някаква различна
посока на развитие.
Всъщност рептилоидното съзнание по всяка вероятност играе метафоричната роля на „ордена"
(за който писахме в предговора), на ниво галактическа Игра. Тези същества са катализатор на
съзнание. Съзнание, което иначе би залиняло.

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 131