Page 130 - Произход и история на империите Орион и Сириус

„чинтамани". Чрез тях героите си осигуряват комуникация на немислими разстояния (става
въпрос за светлинни години). Камъните са два и имат невидима връзка помежду си. Хората,
които ги притежават могат да разменят съзнанията си и да влязат в тялото на другия човек и
да преживяват околния свят чрез него. Тази метафора повдига много интересни въпроси
около самият камък „чинтамани" и начина му на действие. Предвид, че той винаги е
принадлежал на хора с власт, става много интересна спекулацията, че тези личности, като
нищо са можели да бъдат контролирани от разстояние от извънземно съзнание, под маската
на човешкото тяло на приемника. Приложенията са наистина безкрайни.

Това са само няколко от многото примери, които телевизията и киното предлагат на
вниманието на човечеството, за това как наистина стоят нещата относно нашето извънземно
минало.

Темата за взаимовръзките между филмите и реалността е огромна и откъслечни примери
ще срещнете и на следващите страници в различен контекст и по различни поводи. Идеята ни
тук бе да обясним съществуването на основната схема, а не да се отклоняваме генерално в
тази посока.

Оттук нататък започваме да разглеждаме конкретното съдържание на книгата,
насочвайки поглед към идеите представени в I-ва глава.

2.
Еволюция и съзнание
Зеленият свят безспорно е най-посредствената част от настоящата книга, която не
заслужава милост. По всяка вероятност това е глава, изцяло писана от автора в миг на
отчаяние поради липса на каквото и да е идея за реалния произход на рептилоидните
същества. В резултат имаме развита дарвинистка теория, на която всеки в космоса би се
изсмял.
Идеята, че цяла една космическа раса може да произлиза от личинка е валидна само в
някои много ограничени перспективи, защото съзнанието е това, което развива формата, а не
обратното. Формата никога не може да развие съзнанието. Всъщност, всяко съзнание
съществува едновременно и следователно не е „еволюирало" в този смисъл на думата, който
съвременната наука (и респективно авторът) се опитва да вложи. Различните мисловни
модели плюс външната среда (която е предварително избрана), променят формата „с
времето". Никой Висш Аз няма интерес да има преживявания под формата на личинка в
продължение на билиони години и можете да бъдете абсолютно сигурни в това. А нещо няма
как да бъде живо, ако не бъде анимирано от духовна есенция.
Развитото съзнание формира много различни модели и навлиза в реалността постепенно
(има много начини едно съзнание да навлезе в материя). Съзнанието не е произлязло от атоми
и молекули, разпилени случайно из вселената или в много вселени. Съзнанието не се е
появило, защото неодушевената материя изведнъж се е впуснала в оживена дейност.
Съзнанието е съществувало винаги и е развило формата, в която след това е започнало да се
проявява. Теорията за еволюцията е също толкова красива приказка, колкото и теорията за
библейското сътворение. И двете са много удобни, и двете са методи за разказване на истории,
и двете може наглед да се вписват в собствените си системи, но въпреки това, в по-голям
мащаб те не могат да бъдат реални. Никоя форма на материята, колкото и голям потенциал
да има, няма да еволюира сама в съзнание, независимо какви други късчета материя се
добавят към нея. Без съзнанието, материята, носеща се и чакаща друг компонент да й придаде
реалност и съществуване - не би я имало във вселената.
Всички епохи на Земята, както минали, така и настоящи и бъдещи, съществуват сега, в
този момент. Някои форми на живот се разработват в това, което ние приемаме като
„настояще". Те ще се появят физически, едва когато достигнем своето бъдеще. Това може да
бъде разбрано само на вътрешно ниво, то няма как да бъде обяснено линейно. Тези форми
обаче съществуват и в настоящия момент толкова реално, колкото и динозаврите. Ние
избираме да фокусираме вниманието си само върху едно точно определено поле от
пространствено-времеви координати, приемайки ги като настояща реалност и се затваряме за
всички останали. По-точно казано, сложните физически форми не са резултат от по-ранни,
прости такива. В по-общ смисъл те съществуват по едно и също време.

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 130