Page 190 - Произход и история на империите Орион и Сириус
P. 190
„пазителите". Навярно оттук произхожда и идеята за „кучето-пазач" в нашето съзнание и
идеята, че ако искаме да бъдем в безопасност, трябва да имаме куче в двора. Забележете, че
когато има натрапник в личното ни пространство, много често прибягваме до
емблематичната заплаха „ще насъскам кучетата срещу теб“. Това не само ни насочва към
архетипната идея, че Кралицата плаши своите нови врагове със своите вълчи армии, но дори
имаме запазения глагол „насъсквам", който би следвало да е свързан със змиите, защото
кучетата не съскат. Тъй като господарят е този който „насъсква" кучето си срещу
натрапника, то това отново ни води до архе-концепцията, че някой, който съска, контролира
кучетата - рептилианската Кралица заповядва на послушните сирианци. Убеждавате се все
повече как тази история дотолкова е белязала нашата собствена култура, че можем да я
открием дори в собствения си език, ако потърсим следите за това.
Ритуални доказателства за съюза между двете Империи можете да откриете под формата
на изображения, плочки и какво ли още не в цялото ни древно минало. Така нареченият
митраистки „леонтоцефалин" горе вдясно, е ярък пример за това. Избрахме тази конкретна
интерпретация на това изображение, защото лъвът е стъпил на Земята
(докато в други под него няма кълбо), демонстрирайки местна власт, но в същото време
виждаме как около него се е увила змия, която е поставила главата си над неговата (макар
тук да не личи много ясно). Символизмът е повече от ясен.
Без никакво съмнение, обаче, най-големият архетипен отзвук на съюза между двете
Империи в земната история откриваме в традицията по сгодяването на принца и принцесата
на дадени кралства, за да възцари мир между двете земи - нещо, което вече е споменато бегло в
следговора на „Документите Тера". В тази посока има малко известни факти.
Например в историята имаме характерната особеност на кралската традиция, че никой
мъж не би могъл да е цар без царица, защото едва след като е помазан от своята невеста, той
получава статуса „месия" („помазан") - както е и при мита за всеизвестното помазване на
Исус от Мария Магдалена във Витания. Този утвърден обичай, според който от краля се
изисква да е женен, се следва от кралските династии на галите, а във ведическите „Сатапатха
Брахмана" също се отделя особено внимание на това: „Затова, докато той не си намери
съпруга, все едно, че не е роден; понеже дотогава той не е съвършен. Но като си намери съпруга,
той се ражда, защото тогава става съвършен."
Последното е директно отражение на манталитета, който Кралицата на Орион налага,
състоящ се във философията, че един свят може да бъде съвършен, само ако на него има
Принцеса-представителка на „единствено божествената". Обърнете внимание, че дори в
патриархалните земни времена горното правило важи с пълна сила и легитимиращата
властта се явява именно съпругата. Това може да ви даде доста следи за това кой винаги е
дърпал конците, без значение как изглеждат нещата на повърхността. Защото не само, че един
мъж не би могъл да стане крал без кралица, но и неговата кралица трябва да е от кралско
потекло. Това брачно правило се утвърждава, защото кралицата (както и всяка друга жена) е
възприемана като символ на „майката-Земя" и тя трябва да стане съпруга на краля, за да
Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 190
