Page 194 - Произход и история на империите Орион и Сириус
P. 194
факти, които синергично натрупани превръщат на пух и прах разбиранията ни за
съществуващата реалност. Точно затова ще отделим специално внимание на тези детайли в
5-та точка на следговора (анализираща V-та и VI-та глава на книгата), която е пряко
свързана с технологичните възможности на сирианците в космоса и тяхното директно
проявление в собствената ни слънчева система.
4.2.2
Образът на лъва и котката
„Смесени" послания при интерпретацията се наблюдават по отношение и на другия
най-виден представителен образ на сирианската култура - лъва. Както при християните, така
и при египтяните, лъвът бива свързан и с „бог", и с „дявола" в зависимост от контекста,
което, разбира се, е поредното потвърждение за противоборството на различните извънземни
фракции. Като цяло погледнато, обаче, в глобален план по-скоро надделява положителният
образ на лъва дори и към днешна дата. Символичната природа на лъва в Египет, както и на
много други „котки" има различни измерения. Той представлява не само живителната сила
на Слънцето и неговата идентификация със звездния бог РА, но бива свързван също и със
смъртта и отвъдното, поради автоматичната препратка към Озирис, който управлява
отвъдния свят. За лъва се счита, че пази духовния свят, който е управляван от Озирис. В тази
връзка е много подходящо да акцентираме върху една интересна закономерност, с която се
спекулира извънредно много, особено в посланията тип „ченълинг", но също така може да се
наблюдава и в много от древните митове под различни форми.
Ключови думи като „духовен свят", „отвъден свят", подземен свят" в комбинация с
някой „бог", който се е отправил натам и вече не е на Земята и не е част от нейното
управление, в много от случаите са ясен индикатор, че става дума за представяне на
определена извънземна фракция (или нейния лидер), която по някаква причина е в изгнание
или просто вече не е част от управляващото статукво на планетата. Обикновено това бива
аранжирано с допълнителни негативни определения, които да подчертаят факта, че те не са
вече част от системата на този свят и затова са в „света на мъртвите". Въпреки това във
всички текстове ясно личи, че дори и от „отвъдното" те все пак имат възможности да влияят
върху земните процеси и да носят „беди".
Митичната сила на лъва, както и неговата смелост го правят пазач на „отвъдния свят" в
египетската и гръцка митологии. Лъвовете защитавали душите на умрелите и атакували
злите духове. Точно асоциацията със смъртта и отвъдното обаче им носят и доста негативен
имидж. В един момент дори символът на лъва бива свързван с „хищническата сила на
смъртта" в някои староеврейски текстове, като акцентът пада върху „лакомото поглъщане
на храна", а това е очевидна препратка към някои от характерните особености на
сирианските бойци в по-ранните периоди на Империята. Въпреки всичко, всеобщият
позитивен образ на лъва надделява и той най-вече е свързван като символ на божествената
защита. Почти навсякъде в древния свят (Египет, Асирия, Африка, Мексико, Перу) образът
на лъва е олицетворение на сила, мощ, власт, потентност и авторитет.
Символът на лъва е често използван в Египет и като фигура на пазител, но интересното е,
че в този контекст бива свързван с различни богини от женски пол, като персонификация на
защитния майчин инстинкт, отстояван на всяка цена. За разлика от характерното
изображение, при което женският образ стои над или е впрегнал лъвските създания, в древен
Египет можем да видим жена с лъвска глава в ролята на могъща богиня, което свидетелства
по-скоро, че вече става дума за персонаж, свързан пряко със сирианската Империя (като
например рептилианска дъщеря принцеса - защото лъвът не е в подчинена форма), но също е
идеален похват да бъде представена бунтовническата рептилианска кралица или персона от
нейните сподвижници, която влиза в съюз с неофициалната сирианска фракция. Тази теза е в
синхрон с примера за „вълчицата", която стои в основата на мита за създаването на Римската
империя.
От подобна позиция може да бъде разглеждана и египетската богиня Секмет (тя е с лъвска
глава и освен това бива изписвана и като „Sakhmet" - факт, предполагащ рептилиански
произход) и изпълнява ролята на пазител срещу всякакви болести и нещастия (ако се отнася
обаче до нейните „приятелски настроени кръгове"). Същевременно е почитана и като
„унищожител" и има много характерен воински аспект. Освен воин на боговете, разгромяващ
Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 194

