Page 193 - Произход и история на империите Орион и Сириус

(Сириус). Много често ползвайки това наименование ние имаме предвид всичко, което е
характерно и типично за ASA-RRR, но понякога това може да бъде в известна степен
подвеждащо, защото след подписването на пакта, рептилианското влияние играе значителна
роля и терминът Сириус вече има доста по-широк смисъл, отразяващ „новата компонента" -
нещо, което е от ключово значение за разбиране на процесите, които се извършват на нашата
планета. Независимо от новия статус на Империята за всички е добре известно с какво
най-вече се асоциира тази дума на Земята.

4.2.1 Образът на кучето
Още в древния свят името Сириус най-често е свързвано с „кучето" (и вариациите вълк,
лисица, чакал). Древните египтяни наричали тази звезда „Звездното куче" и я
идентифицирали с Анубис - богът на мъртвите, който имал глава на куче/чакал. Индианското
племе чероки вярвало, че това „куче" очаква душите на умрелите в Млечния Път. Племето
на чернокраките индианци пък именувало звездата „кучешкото лице". Най-старото
индуистко име на Сириус било Сарама - едно от двете кучета близнаци пазители на Млечния
път. Китайците познавали тази звезда като „небесният вълк", а гърците като кучето на
Орион (а според някои твърдения и като двуглавото куче Орфо - син на чудовището Тифон).
Дори гръцкият философ и поет Арат от Сол сравнява съзвездието „Голямото Куче" с кучето
пазач на Орион, което следва по петите своя господар стоящо на задните си крака, а звездата
Сириус е в неговите челюсти. Римският астролог Манилий го нарича „кучето с пламтящото
лице". В древна Халдея (днешен Ирак) звездата е позната като „Кучешката звезда, която
води" или пък е наричана „Звездата на кучето". В Асирия е спомената като „Кучето на
Слънцето". В още по-древна Акадия също имаме подобно наименование - „Кучешката Звезда
на Слънцето". Африканското племе зулу също има легенди, в които е наречена „Звездата на
Вълка".
Сириус често е оприличаван на ужасен, чудовищен звяр, опасен за всички. Бил е
асоцииран със смъртта, ада и всякакви беди. Това на пръв поглед е нелогично предвид факта,
че кучето е „най-добрият приятел на човека", но от друга страна ни дава възможност да
вникнем в позициите на борещите се извънземни фракции, като същевременно можем ясно да
видим разрушителния аспект, който сирианските воини представляват. Бащата на
споменатото куче Орфо - Тифон, често е идентифициран със злия бог Сет (който също
понякога е представян като създание с кучеподобна глава). Тифон е един от най-големите
врагове на Зевс, но бива победен от него, макар и с големи усилия. В митовете на монголите
присъстват „метални кучета", които се хранят с човешка плът. Ужасното куче Ярчук от
славянската митология пък имало вълчи зъб в своята уста, както и две кобри под долната си
устна. Примери в митологията по отношение на кучето/вълка и неговата връзка със Сириус
можем да открием на практика в преданията и легендите на всеки един народ на планетата.
Това за повечето читатели едва ли е някаква сензационна новина и допълнителното им
изброяване и описание изглежда безпредметно. Много по-важен в случая е моделът, който
бива формиран и натрапчивата връзка между звездата и нейния символ - нещо, което е
толкова дълбоко залегнало във всяка една локална земна митология, че всяко едно
конвенционално обяснение на този факт следва да буди подозрение. Няма как да не е видно и
противоречивото отношение към Сириус, въпреки явното всестранно признаване на неговото
силно влияние - нещо съвсем естествено след оттеглянето на официалната сирианска
фракция.
По отношение на митологията свързана със Сириус и най-вече нейната интерпретация,
внимание заслужават тезите на някои изследователи като Владимир Рубцов, който разглежда
въпросните митове през призмата на една „суперцивилизация" от астроинженери, която
разполага с технология и познания, с които може да влияе директно върху небесните тела
(включително и звездите) и да ги модифицира. Този подход към темата кореспондира до
голяма степен с описаните в „Документите Тера"възможности на сирианската Империя да
връща към живот полуразрушени планети - какъвто е случаят с Тиамат. Същевременно
много често това е и причина голяма част от другите изследователи да се задоволят с
„удобното" обяснение, че във въпросните митове са описани напълно природни небесни
явления, а извънземният изкуствен фактор в цялата схема звучи прекалено „фантастично" и
технологично невъзможно погледнато през земна перспектива. Само че има прекалено много

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 193