Page 71 - Произход и история на империите Орион и Сириус

тест и въпреки това, след дузина опити той все още не можеше да го разреши. Кръгът беше 3,5
метра в диаметър. На 6 метра разстояние имаше светъл, бял, объл камък с размер на портокал. Без
да напуска кръга, Мату трябваше да вземе камъка. За да си помогне, той можеше да използва само
това, което се намира в окръжността. Там, заедно с него имаше въже дълго 60 см., обувка и малко
фенерче. Пер го бе запознал с кръга и го беше водил в него много, много пъти, за да започне теста...
и всеки път Мату се проваляше.

Докато стоеше на своята маса, той си мислеше за загадката. Нарисува малки диаграми и се
надяваше, че някак си може да види решението, използвайки друга перспектива. Неговите листове
бяха пълни с малки стрелкички, линии и кръгове. Мату бе решен някак си да разреши този проблем.
Той беше напълно погълнат от рисуването, когато изведнъж забеляза, че Учителя стоеше до
прозореца.

- Ооо... - избърбори Мату - Съжалявам, Учителю Пер. Не ви видях да влизате. Мату премести
рисунките и извади нови листове.

Пер се обърна към него и по стар навик просто започна да говори:
- Милиарди години след раждането на Зеления свят и еволюцията на рептилианските същества
SSS... - започна Пер - ... друга раса от същества еволюирала на един друг свят, намиращ се много
надалеч. На този свят имало три слънца в небето... червена звезда, бяла звезда и черна звезда, която
не можела да се види, но със сигурност можела да се усети.
Черна звезда, която може да се усети?, бе объркан Мату.
- За разлика от хората-SSS, които еволюирали от рептилоидно-инсектоидни предци, тези
същества се родили и еволюирали от рептилоидно-вълчи предци. Следвайки почти същия път,
който довел до еволюцията на хората-рептилии, тези вълчи създания също еволюирали от
примитивни предци в хуманоиди, които се издигнали от просто и примитивно начало до сложна
цивилизация със своя култура и идентичност. Пътят, който довел до еволюцията на хуманоидите,
бил повтарян много пъти по много начини в нашата галактика, Мату и въпреки че предците, които
започнали това приключение, били от различни форми, често пътищата са почти идентични в
своето съдържание. В много от случаите новите форми на живот на една планета не могли да
оцелеят поради трудните условия на техния собствен свят. Понякога блуждаещ астероид или комета
се спускали от небето и унищожавали планетата. Друг път пък нестабилното ядро буквално
разкъсвало планетата на части. Един нов свят можел да стигне до преждевременен край по много
различни начини. Обикновено, обаче, най-пагубната сила на тези нови светове била еволюиращата
форма на живот, която ходела по повърхността на планетата. В повечето от случаите световете,
които оцелявали заедно с населенията си, го правели поради това, че съществата, които ходели по
повърхността, се били научили да контролират своята собствена деструктивност и алчност...
Най-големият враг на Живота е... самият Живот. На Зеления свят хуманоидите еволюирали от
влечугоподобни насекоми, които се научили да летят и излизат от света на застоялите блата. В
Света на Трите слънца друга група хуманоиди еволюирали от водни създания, които сами излезли
от океаните и моретата. Ако си спомняш, Мату, на Зеления свят рептилоидно-инсектоидните
предци на SSS били първоначално изхвърлени на брега от вълните на океана и поставени в
застоялите блата. В Света на Трите слънца, обаче, малките създания на океаните останали в морето
и еволюирали, за да се превърнат в рибоподобни създания. За да живеят и оцелеят в големите води
тези създания на океана се научили рано в своята еволюция да ловуват други създания. За разлика
от рептилоидно-инсектоидните предци, тези рептилоидно-земноводни същества започнали своето
пътешествие по превръщането им в земни създания чрез развиване на своите навици за лов и
убиване, много преди да достигнат бреговата зона. Когато вече трябвало да търсят храна на сушата,
те разполагали с остри зъби и невероятна сила и издръжливост. Техните перки започнали да
придобиват вида и функцията на силни и много полезни израстъци. Докато морските създания
изследвали бреговете на континентите, развитието на техните мощни, подобни на перки ръце и
крака, лесно се адаптирали към пълзенето по земята. С времето, след милиони години пълзене, сега
вече земноводно-влечугоподобните създания се научили да вървят и ловуват на четири крака.
Милиони години по-късно създанията продължавали да се адаптират към живота на сушата и
тяхната влажна земноводна кожа отстъпила на по-дебела външна кожа и техните океански черти
изчезнали... Хрилете и крайниците, използвани за гребане във водата, били заменени от дробове и
големи крака с големи лапи, приспособени за ходене по всякакъв терен. По-късно горещият
тропически климат започнал да оказва негативно влияние върху тези създания. За да оцелеят те се

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 71