Page 74 - Произход и история на империите Орион и Сириус

наподобявало извънредно ожесточена физическа битка. Вълчите женски, по подобие на техните
предци, се увличали по мощни мъжки. Често женската сама предизвиквала ухажващия я мъжки в
битка. Ако той не можел да я победи, не бил достоен. Консумацията на страстта била доста често
насилствена. Връзките били базирани на чиста мощ, доминантният мъжки можел да притежава
толкова женски, колкото можел да контролира. Понякога женските били открадвани от други
мъжки, но ако първият мъжки не можел да си я върне обратно, тя оставала доста доволна с новия си
любовник... докато той оставал доминантният в тяхната връзка. Насърчаван от тези женски
отличителни черти, светът на вълчите хора останал доста насилствен... и доста мъжки ориентиран.

Чудя се дали на земните жени би им харесало там., помисли си Мату.
- Отдавна е казано, че ако същество-вълк направи каквото и да било, той... или тя... го прави със
свирепост, която рядко може да се види в нашата галактика. По време на тяхната еволюция
изглеждало така, все едно Вълчите нямали нужда да учат за насилието и свирепостта, а точно
обратното - изглеждало, че вместо кръв, в техните вени тече огромен поток от насилие. Все едно
били родени от сърцето на гневен първичен Бог на Войната. Вместо сърдечен ритъм те били
обладани от удари на барабан... барабан на Войната. Но поради тази вродена способност да бъдат
насилствени и свирепи, Вълчите постигнали за по-кратко време това, което отнело на други
цивилизации милиони години да развият. В Света на Трите слънца, покоряването на естествените
врагове и конкурентни видове се отдавало лесно на Вълчите. Може би най-значителното
свидетелство за тяхното варварство се зародило от многобройните битки на бойното поле.
Спускайки се към техните жертви с гняв като на „кучета от ада", Вълчите бойци не побеждавали
своите врагове..., те ги унищожавали. След като битката свършела, докато стояли в попитите с кръв
полета, Вълчите бойци разкъсвали туниките на враговете, излагали плътта към небето... и след това
бързо и свирепо... започвали да я поглъщат лакомо! Телата на убитите войници, които падали в
битката, доставяли прехраната на гладните Вълчи бойци. Накратко... Вълчите бойци изяждали
своите врагове.
Какво?!, Мату бе тотално шокиран. Те ги изяждали?!, той не очакваше подобно нещо.
Пер забеляза погледа на отвращение, който се появи изведнъж на лицето на младия му ученик.
- Но враговете, които умирали в битката, били късметлиите, Мату. Тези, които падали от раните
си, били големите клетници... те били поглъщани живи! Екипи от Вълчи касапи идвали след
битката, за да подготвят телата на падналите вражески войници. Докато плътта била основният
източник на храна за войниците и се слагала за съхранение, някои органи били внимателно
премахвани и изпращани обратно в родните земи, за да се превърнат в деликатеси за специални
тържества и церемонии. За Вълчите войници войната не се провеждала само за слава и завоевание
или дори заради „правилно" и „грешно"... Тя била и източник на храна. Този допълнителен
подтикващ... глад... обръщал много битки на бойното поле в полза на Вълчите.
Боже Господи!, поклати глава Мату. Все едно рептилианските бойци бяха малко... сега трябва
да се справяме и с „Вълчите!"? По-дяволите... какъв шанс имаме?
- Много страховити истории са били разказвани относно историческите събития, развили се на
Света на Трите слънца, Мату. Но нито една не е обрисувала по-ужасна картина от тези, които
описвали бойното поле след победа на Вълчите бойци. Можеш ли да си представиш ужаса на
гледката? Пушек и мъгла, сливащи се заедно в здрача, за да създадат една зловеща и
сюрреалистична сцена. Сумтене и ръмжене идвали отвсякъде, звуковете на глутницата разкъсвали
плътта и поглъщали месото. Понякога ръмжащите звуци от яденето били подсилвани от писъците и
плача на жертвите. В слабата светлина, малко преди да настъпи мрака, големите тела, които
изглеждали като космати лъвове, били наведени, хранейки се от вътрешностите на падналите
войници... Техните гриви и тела били покрити с кръв. Те разкъсвали плътта със зъбите си и от време
на време вдигали главите си, надавайки вой за своята победа... тези, които, успели да оцелеят след
подобно клане на Вълчите, никога не забравяли ужаса на това, което видели. Едно е да видиш, че
другарят ти пада в битка до теб..., но до видиш как го ядат и поглъщат с такава свирепост... това
било нещо, което носило кошмари дори и на най-силните и смели войници.
Мату потръпна. Той можеше да види мъглявите силуети и капещата кръв. Той видя как зъбите
разкъсват плътта и можеше да чуе воя... трябваше да разтърси глава, за да спре да си представя тези
картини.
- Варварството на Вълчите бойци и тяхната жестока свирепост бързо дали началото на
Кралствата и Кралете в Света на Трите слънца, Мату. Рядко в историята на галактиката е имало раса

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 74