Page 72 - Произход и история на империите Орион и Сириус
P. 72

приспособили. След стотици хиляди години на мястото на загрубялата земноводна кожа те развили
козина и вместо да снасят яйца, примитивните бозайници раждали живи малки. Избледнели и
отличителните рептилоидно-земноводни характеристики на техните предци и перманентно били
възприети физическите черти на видове, познати като топлокръвни създания. Вълчият прародител
се бил родил. Мату направи гримаса. Пер го видя.

     - Има ли нещо нередно, Мату? - попита той. Мату нервничеше леко.
     - Чудя се, Старейшино... - започна Мату - ... как така еволюционните пътища на създанията от
нашата галактика са толкова сходни? Все едно, някъде назад във времето, преди дори първите
клетки да се родят... сякаш имало общ източник на Живота, сякаш един прародител някак си е дал
живот на всички създания в нашата вселена.
     - В нашата галактика... - прекъсна го Пер. Мату хвърли бегъл поглед към него.
     - Да... - съгласи се той - В нашата галактика...
     Мату моментално забеляза поправката на Пер. Защо Пер каза „галактика ", а не вселена? Дали
няма нещо относно нашата галактика... или вселената..., което не ми казва?
     - Дали..., някак си..., няма един общ прародител в нашата галактика? - продължи Мату -Дали
източникът на Живот в ЕРИДАНУС е един, Учителю? Възможно ли е?
     Пер се колебаеше. И това колебание бе достатъчно, за да убеди Мату, че действително има
нещо, което Пер не иска да каже.
     - Докато напредваме, Мату... - започна Пер -... ще откриеш, че Пустотата е Абсолютният
Източник на Живот в нашата вселена.
     Веднага след като каза това, той започна да говори по друг въпрос. Мату вече бе сигурен.
Имаше още нещо. Нещо повече или някой, който някак бе замесен в развитието на Живота в
галактиката.
     - Светът на Трите слънца бързо бил запълнен с четирикраки създания. Създания с козина,
земноводни, с костни обвивки и с гладка кожа... новият примитивен свят сега гъмжал от различни
видове създания. Но един вид в частност, рептилоидно-вълчите създания, били най-страшните.
Ранните вълчи създания имали характеристиките едновременно на котка и на вълк. Те били мощни
и стояли ниско към земята. Големите им мускулести крака ги придвижвали бързо и им помагали да
спринтират с удивителна скорост и да правят големи скокове. Те били свръх издръжливи и силни и
притежавали дълги остри нокти, които разрязвали лесно телата на техните жертви. Въпреки че
често се хранели и с лесно достъпни плодове и растителност, те предпочитали диета, която се
състояла от прясно убита плът. Главата на примитивните вълчи зверове била голяма и почти
квадратна на вид. Звярът имал пронизващи и почти сияещи очи, които постоянно търсели сред
заобикалящия терен за неподозиращи жертви. И имал зъби, които можели да пробият през кожата
на почти всяко създание. Както мъжките, така и женските имали гриви, голяма груба козина, която
рамкирала лицата им като в смъртоносен портрет. Те били покрити със златно-кафява козина,
въпреки че някои вълчи раси имали тъмнокафява, до черна козина. Дългите мощни опашки на
вълчите зверове, които меко се поклащали в края, създавали измамно спокойствие, докато
изчаквали неподозиращите жертви. И въпреки че вълчите зверове изглеждали повече като
примитивни лъвове, отколкото като вълци, те определено били с вълчи нрав. Ревът им бил
комбинация от ниско гърлено ръмжене и гърлено лаене. Звукът от техния рев бил повече като
дълбок тътен, който предшествал земетресение и бил произвеждан с такава интензивност, че можел
да бъде чут от много, много мили разстояние. Твърдо установени като месоядни, които се хранели с
плътта и кръвта на жертвите си, вълчите зверове постепенно премахнали своите рептилиански
черти и продължили да се развиват подобно на нашите бозайници на Земята, Мату. Съвместното
съжителство с други създания, които често били по-големи от тях, помогнало на вълчите зверове да
развият брутално насилие и жестока коварност за сметка на това, което размерът им не можел да
предостави. Ловуването на глутници, развиването на уменията им да намират слабостите на техните
жертви и, атакувайки с безмилостна жестокост, вълчите същества скоро започнали да властват в
примитивния Свят на Трите слънца.
     Разбира се., помисли си Мату. Удивително е как най-свирепите създания са тези, които се
установяват на планетата и след това техните потомци, ако еволюират до хуманоидна форма,
са тези, които я завладяват. Но нещата стоят по същия начин и на нашия свят., спомни си той.
Хората са най-злите и склонни към насилие същества. Както били направили и Вълчите, ние сме
компенсирали с брутална хитрост, за да балансираме малкия си размер. Да... сигурен съм, че това

                                                                                                Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 72
   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76   77