Page 138 - Произход и история на империите Орион и Сириус

тези изключително необходими, но привидно противоположни склонности. Само
начинаещото съзнание се нуждае от този тип контрол. Следователно анимата и анимусът са
заложени дълбоко с техните необходими взаимно допълващи се, но привидно противоположни
наклонности и са изключително важни за поддържането на самата природа на нашето
човешко съзнание. В нелепия си опит да се диференцират колкото се може повече един от друг
обаче, те започват и да крадат собствените си характеристики.

Така например, широко разпространен мит-заемка е, че жената е тази, която дарява с
живот и е самият негов източник. Това е погрешно. Мъжът е този, който дарява живота и го
прави възможен. Той е Ян, той е отдаващият, оживотворяващ принцип. Всеки един
сперматозоид е жив за себе си, когато напуска мъжа (активно Ян-начало). Всички те търсят
женската яйцеклетка, тъй като тя е матрицата, необходима на сперматозоида, за да развие
живота. Яйцеклетката е сбор от материя. Тя няма живот сама по себе си. Тя е среда (пасивно
Ин-начало). Жената износва живота, тя не го създава. Това е много важна разлика на
архетипно ниво свързана с Ин и Ян, която човек трябва да разбере, абстрахирайки се от пола
си, ако иска да схване по-дълбоките енергийни шаблони на дуалната реалност. Това не е
твърдение, което се опитва да принизи жената и нейната роля, както не е и нашето
субективно философско-езотерично мнение за нещата. Това е наука, стара колкото света и е
просто начинът, по който са устроени телата и енергийните ни системи. На който не му
харесва - има проблем със самото естество на реалността.

Всичко това е един много добър пример за заемка, която не се разбира масово. И двата
пола имат равна по важност роля в създаването на нов живот, но имат различна функция.
Това не е състезание. На Земята (Ин) не може да вирее нищо без Слънце (Ян). То е причината
тук да има живот, защото то е неговият носител. В същото време, ако нямаше Земя, която да
бъде среда за този живот - щяхме да имаме просто Ян, който не служи за нищо. Именно затова
те винаги вървят заедно, защото са безсмислени един без друг, понеже са част от Цялото.

Митът за жената, която дарява живот обаче, служи на рептилоидното съзнание, което е
социално доминирано от женските индивиди. Поддържането на женския пол като център на
тяхната култура, е нещо повече от необходимо.

Понеже мъжкият принцип е отговорен за създаването, именно това е и архетипната
причина, поради която единият аспект на сирианците, в който те са се специализирали на
галактическо ниво, е да създават нови раси. На тази база, създаденото вече започва да вирее в
насадената орионска култура, която е от женски принцип. Отново - създател на живот (мъжко
начало в лицето на Империята Сириус) и среда (женско начало в лицето на Империята
Орион). Виждаме как вселенските мисловни модели, характеризиращи Ин и Ян на
микрокосмическо ниво, се манифестират като архетипи на равнище макрокосмос в контекста
на различните космически раси.

Изяснихме още няколко основни аспекта на разделението и факта, че то не може да бъде
отново цялостно, ако не се самоинтегрира. Привидният конфликт между Ин и Ян е само репер
за тяхното сътрудничество, което колкото и да бъде отричано, не може да бъде избегнато.
Разбрахме и че характеристиките на двете Полярности се изразяват една друга качествено под
скритата форма на „заемка", защото те не са сами по себе си. Жената претендира да е
създателят на живота, защото на коренно равнище, тя е както Ин, така и Ян, който е
създателят - тя не може да отрече собствената си същност и обвързаност. Тъй като Ин не може
да съществува без Ян, този аспект започва да отразява някои негови качества и ги приема за
свои, което не е правилно, но в същото време не е и напълно погрешно, защото те са
взаимосвързани и да няма такова идентифициране би било нелогично на много равнища.
Разбира се, бе даден единичен пример за едната полярност, но подобни могат да бъдат дадени
и в обратната посока.

Нека сега преминем към следващия основен аспект, чието постепенно разгръщане ще ни
заведе право на въпроса, който ни интересува в тази така основна точка.

3.1.2
Кралицата на Орион и идентифицирането й с Източника
Когато Източникът започнал да генерира мисъл-форми, те се превърнали в проявления;
„Той" е изиграл ролята и на майката и на бащата сам за себе си, както и да звучи това на
дуалното съзнание. Говорим за директно създаване. „Той" не е трябвало да създаде своя

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 138