Page 137 - Произход и история на империите Орион и Сириус
P. 137

техните физически отражения, много често забравят, че са взаимнозависими един от друг и не
могат да съществуват поотделно, а само заедно или напълно смесени едно в друго, без
установени граници (което е истински Баланс).

     Парадоксът в този антагонизъм, който виждаме, проявен на ниво съзнание е, че мъжът и
жената искали доминация за своя вид и тип мисловни модели, но те неизменно проявявали
аспекти от тези, които охарактеризират противоположния пол. Ако се запознаете с
архетипните проявления зад Ин и Ян и след това направите повторен прочит на настоящата
книга, ще можете да откриете такова женско заимстване при водещия мъжки принцип в
лицето на Империята Сириус, и аналогичното проявление на много Ян-черти в Империята
Орион. Макар и парадоксално за тези същества, няма нищо по-логично от именно това
стечение на обстоятелствата, защото ние сме проводник и на двата типа енергия и не можем
да функционираме пълноценно само едноканално (което не пречи на много видове съзнания
да продължават да опитват). Няма ден без нощ, няма разбиране за светлина, без разбиране за
мрак и т.н. - наясно сте с идеята.

     Ако трябва да прехвърлим нещата на земна плоскост, всеки Висш Аз участващ в земната
Игра има инкарнации както на мъж, така и на жена. По правило не се запазват съзнателни
спомени за тях. За да се предотврати прекалено силно отъждествяване на индивида с
настоящия му пол, на дадени нива в мъжа има вътрешна идентификация с женственост. Това
олицетворение на женственост в мъжкото е истинското проявление на това, което Юнг
нарича „анима".

     Следователно тази анима в мъжа е духовното усещане и идентификация с всички женски
инкарнации, които има този Висш Аз в момента. В нея се съдържа познанието за „женското
начало" (Ин) на мъжа и интуитивното разбиране за всички женски качества, с които е
надарена личността в тяло.

     Следователно анимата е важна защита, която предотвратява прекомерното
отъждествяване на мъжа с културните мъжки характеристики, наложени от настоящето му
минало, среда и образование. Анимата служи не само като личен, но и като масов
цивилизационен „прекъсвач". Тя смекчава силните агресивни наклонности и служи като
мост, както при комуникацията с жени в семейните връзки, така и при комуникацията, що се
отнася до изкуството и вербализацията.

     Това е една от причините мъжът понякога да сънува себе си като жена. Конкретният
начин, по който го прави, може да му каже много за собствените му инкарнационни избори
като Висш Аз, в които личността е жена. Мъжествеността и женствеността очевидно не са
противоположности, а сливащи се тенденции. Жрицата, майката, младата вещица, съпругата,
старата мъдра жена - всичко това са архетипи, просто защото те са „коренни елементи",
които символично изобразяват различни видове женски качества и различни видове женски
животи, които се изживяват от Висш Аз чрез настоящо инкарнационно тяло на мъж
(примерно).

     Жените (преди 19 век) обаче, нямат нужда да им се напомня за тяхната женственост, за да
не се отъждествяват прекалено с настоящия си пол. Затова пък съществува онова, което Юнг
е нарекъл „анимус", или скритото мъжко начало в жената. То представлява мъжките животи,
в които участва Висшия Аз - младо момче, свещеник, агресивен „мъж от джунглата", мъдър
старец. Те са типажи, изобразяващи по общ и символичен начин мъжки животи, живени от
днешни жени. Следователно жените могат да научат много за инкарнационното си настояще
като мъже, като изучават сънищата, в които се появяват тези типажи или в които те самите се
появяват като мъже. Имаме достъп до всичко това чрез нашето подсъзнание. Истинското
подсъзнание обаче, не е подсъзнателно. Напротив, то е толкова истински и неописуемо
съзнателно, че ври и кипи. Животът, който познаваме, е само една от многото области, в
които то е съзнателно.

     Нашата реалност съществува в една конкретна сфера на дейност, в която агресивните
качества, характеристиките, които ни карат да правим този тласък навън, са крайно
необходими, за да предотвратят завръщането към безкрайните възможности, от които тъкмо
сме излезли. Но ние черпим силата и креативността си от тези подсъзнателни възможности и
този крехък и същевременно мощен тип индивидуално съзнание, което имаме.

     Двуполовото разделение е било прието като възможност, за да се отделят и балансират

                                                                                               Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 137
   132   133   134   135   136   137   138   139   140   141   142