Page 204 - Произход и история на империите Орион и Сириус

доказателства, които просто се игнорират или директно отхвърлят на официално ниво. В
крайна сметка Форт стига до заключение, че земното небе приютява внушителен брой
извънземни кораби, които той нарича „суперконструкции". Най-важният извод, до който
стига през всичките години на своите изследвания, е нещо, което е фундаментално както за
„Документите Тера", така и за настоящата книга. Според Форт хората са собственост на
някого, а планетата е била обект на колонизация от извънземни раси, като за нея са се водили
множество войни! В сравнение с извънземните собственици, хората имат значително по-нисък
статус - такъв на стадо. Форт дори интуитивно предполага, че новите собственици са
„заплатили" с нещо на предните такива и сега (от галактическа гледна точка) имат легални
права за собственост над човечеството...

Само си представете колко драстично би се отразило това на живота като цяло, както и на
приоритетите и ценностите на цивилизацията, ако тези въпроси се дискутираха на
обществено ниво, а не просто като медийна сензация, целяща да привлече единствено
по-голям рейтинг. Паралелно с това, особено в последните няколко години се наблюдава и
една друга интересна тенденция, която има нужда да бъде обяснена.

Очевидно е, че интернет само за десетина години промени света драстично по отношение
на достъпа до информация, така че почти всичко, което преди беше известно само на малцина
изследователи и скромен кръг читатели (на фона на общата маса), изведнъж се озова на един
клик разстояние за тези, които търсят и искат да знаят, а останалите така или иначе се
запознаха с многото интересни феномени от медиите, широко отразени под една или друга
форма. Думата „паралелен" е може би най-точното определение за процеса, на който ставаме
свидетели. Въпреки че текат цели поредици от научнопопулярни филми, хвърлящи
определена светлина върху всички тези феномени и в частност за извънземните раси от
древността - на официално ниво отговорът абсолютно винаги е бил един и същ и силно
отрицателен, а последният такъв на американското правителство, „че не разполагат с данни
за съществуването на извънземен разум", звучи като деликатно измъкване. Така всички
дискусии на тази тема, които иначе биха придобили статута на обществено обсъждане,
дефакто не са такива и не носят абсолютно никаква промяна в живота и ценностите на
държавите и в повечето случаи биват сведени до едно шоу. Тук същественият въпрос е откъде
се получава това огромно разминаване между официалната позиция и все по-засиленото
отразяване на цялата тематична сфера от все повече медии. И макар че отговорът на този
въпрос е много комплексен и включва хиляди нюанси и взаимовръзки, които могат да бъдат
изследвани, ако трябва да бъде опростен, той се състои в нуждата информацията да бъде
канализирана и контролирана, след като така или иначе вече е в публичното пространство и
от особено значение е това да стане през определена призма или мироглед. Така, ако в даден
момент изобщо се стигне до това тя да придобие официален статут (защото много от
сценариите изобщо не го предвиждат като опция), предварителните модели за нейното
възприемане от масите ще са вече установени, а дотогава двете „паралелни реалности" ще си
текат, като някои индивиди дори високомерно ще си мислят, че са единствената
интелигентна форма на живот в галактиката. Много важен акцент тук представлява и
фактът, че едно такова официално оповестяване не зависи само от „желанието" на земния
елит да пристъпи към такъв сценарий, защото са намесени и прекалено много други
извънземни интереси. Някои от тях са пряко свързани с тайното изследване на космоса,
започнало още през 19 век от „земни" организации с далеч по-адекватни технологии и
бюджети от официалните такива. Неадекватността на постигнатите резултати от днешните
космически мисии, на фона на тези преди десетилетия и при невероятния технологичен скок в
областта на компютрите и други сфери на науката, прави очевиден фактът, че това не е
естествен процес. И това е така, защото цялата тежест на истинските космически изследвания
е пренесена към структури извън сферата на публичния контрол. Информации, свързани с
изкуствени тела в Слънчевата система, отдавна не е новина за тях.

Разбира се, дори и при днешното ниво на информация ключовата дума „изкуствено",
сложена пред небесно тяло с огромни размери, звучи стряскащо и шокиращо и най-вече - би
имало радикални последици за илюзорната представа, която повечето хора на Земята имат за
света, в който живеят. Точно в този аспект книгата дава една много по-пълна перспектива за
иначе фрагментираните сведения на учени и изследователи за различни изкуствени обекти в

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 204