Page 203 - Произход и история на империите Орион и Сириус

мотивирано и систематично злоупотребяване с тази свобода е заплаха за световния мир и
сигурност." Така в крайна сметка виждате как двете уж толкова противоположни системи - религия
и наука - ефективно се стремят да поставят извън закона всички, които по някаква причина не са
съгласни с определена догма.

Общите цели на научния материализъм и религиите са ясно видими в техния стремеж да
наложат монопол над всичко загадъчно или непознато, а несъгласните биват обявени за своеобразни
еретици. Тяхната взаимовръзка и симбиоза се изразява в това да потискат естествения импулс на
хората към свобода. Разбира се, трябва да се прави разграничение между фалшивата научна
религия, установила се здраво в днешното общество и науката като потенциален инструмент за
придобиване на знание. Но това знание, дори когато е в най-чистия си вид без всякаква друга
манипулация, не може да ви опише истината, защото тя се съдържа единствено в самите нас и може
да бъде изживяна в своята цялост само отвътре навън, индивидуално, за разлика от интелектуалното
познание, което е външно. Ако пренесем тази идея в полето на религиите, много ясно може да се
направи следният извод - всяка религия, секта или култ, която поставя Източника извън вас самите
и като добавка създава и използва ритуали и церемонии за почитането му, придружени със заплахи
и налагане на страх, е очевидно фалшива религия, в повечето случаи с извънземни корени.

И тук следва да се обясни вторият аспект на смисъла на паралелното съществуване на науката и
религиите като псевдо-противостоящи си системи. Те трябва да останат такива, докато не се
завърнат техните истински създатели в лицето на извънземните Империи, а съществуването им
точно в този им вид е пряко свързано именно с различните извънземни сценарии относно Земята и
това дали ще има официален извънземен контакт или не. В момента науката изпълнява перфектно
своята роля на параван за това, което се е случвало и се случва в собствената ни Слънчева система.
Налаганата в продължение на години представа за един „мъртъв" космос, който ни заобикаля, се е
превърнала, може би, в най-злокобната религиозна догма, която човечеството познава!

Точно затова описанията на звездните кораби на двете Империи в IV-та, V-та и VI-та глава на
книгата, начинът им на функциониране, мащаб, структура и възможности са от фундаментално
значение не само за възприемане на техния начин и система на живот, а и как те биват проектирани
в окупираните от тях космически територии.

5.1
Разчупване на догмата
Нашата собствена Слънчева система е може би най-яркият пример за тази напълно различна
реалност, която книгата ни представя, за разлика от умишлената дезинформация на оторизираните
органи, занимаващи се с „космически изследвания". Много важно е да се отбележи и фактът, че
през изминалия век стотици учени са алармирали обществеността за тези феномени, които
ярко контрастират с догматичните постановки на космическите агенции. Още повече, че те
стигат до своите заключения, работейки в една изключително неблагоприятна среда, в която
трябва да изкопчат и малкото истина, останала в предварително „филтрираните данни",
които биват допускани като официална информация. Имащите пък възможността да работят
с информация от първа ръка, използвайки телескопи, струващи стотици милиони, са до
такава степен бюрократично и процедурно ограничени да изследват каквото и да е
противоречащо на „установените постулати", че дори да имат волята и честността да
представят своите открития, много бързо биват заглушавани от „колегиалния натиск" и
системата като цяло. Тук дори споменаването на „системата" в контекста на книгата звучи
далеч по-респектиращо по отношение на нейната сила. И въпреки всичко, астрономи от
световен калибър, като вече покойния Том Ван Фландър и др., имаха смелостта да говорят за
този вид цензура. Самият Фландър пък е известен и със защитата си на неортодоксални
теории като тази, че скоростта на гравитацията надминава в пъти тази на светлината, за
експлодирала планета в Слънчевата система, за изкуствени явления на Марс и ясната му
позиция, че сериозно и задълбочено трябва да се изследва хипотезата за извънземна намеса в
човешкия произход и развитие.
И като споменахме „извънземна намеса", Чарлз Форт (1867-1923 г.) е може би първият
изследовател на 20 век, който сериозно предполага, че извънземните са замесени пряко в
битието на хората. Той прекарва дълги години от живота си, анализирайки всякакви
необикновени феномени от научни журнали, списания и вестници. През 1919 г. издава
„Книгата на прокълнатите," като под това име са заложени хилядите „прокълнати" сведения и

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 203