Page 208 - Произход и история на империите Орион и Сириус

установил, че сателитът е видим, само когато стои западно от Сатурн в небето. След това
постепенно ставал все по-блед, докато не минавал зад планетата и не изчезвал напълно на
източния небосклон. Няколко дни след това сателитът „магически" се появявал като много
бледа „звезда", чиято яркост растяла постепенно, а достигайки най-далечното разстояние
западно от Сатурн - придобивала най-големия си блясък. Това чудато поведение мистериозно
щяло да се повтаря на всеки 79 дни като по часовник. От гледна точка на Касини това била
една странна „премигваща" луна. И въпреки че можел да наблюдава Япет, който от малкия
му телескоп се виждал само като точка светлина, Касини правилно предположил, че
феноменът на „премигващата луна" се дължи на факта, че едното полукълбо на Япет трябва
да е значително по-светло от другото и че луната се върти синхронично с едната си страна,
винаги сочеща към Сатурн (какъвто е случая и с нашата Луна). Ако лицевото полукълбо на
Япет е много тъмно, Касини предположил, че обратната страна ще е значително по-светла, а
тази проста геометрия би причинила явлението, при което луната периодично ставала
невидима за способностите на тогавашния му телескоп.

Триста и десет години по-късно, през 1980 г., безпилотната мисия на НАСА - „Вояджър 1",
предава първите ясни снимки на Япет към Земята, които показват, че Касини е бил
абсолютно прав. Цялата „предна половина" на Япет е цели 10 пъти по-тъмна от „задната
половина", която можела да отрази светлина колкото парче въглен. Геометрията на това
необяснимо разполовяване била и причината Япет завинаги да си заслужи името - „Луната
ИН-ЯН"!

Вояджър прави доста снимки, когато минава близо до Япет за първи път. На някои от тях
се вижда голямо (240 км. в диаметър) тъмно, с форма пръстен изображение от страната на
луната, която гледа към Сатурн. В центъра на пръстена, може да се види (долу в ляво)
елипсовиден бял регион... с черен център. Това е много странно, освен всичко друго и поради
факта, че Артър Кларк пише за нещо подобно, преди някой още да го е видял, в своята
фантастична новела „2001: Космическа Одисея"през 1968 г.

В самия край на 2004 г. друга мисия на НАСА с име „Касини" прави далеч по-добри
снимки, а детайлите надминават всички предварителни очаквания, защото разкриват още
по-големи мистерии около тази екзотична луна. Снимките веднага потвърждават странното
впечатление оставено от „Вояджър", че освен уникалните си характеристики, Япет не
изглежда да е напълно кръгла луна. В сравнение с истинска сфера, Япет е видимо сплескан с
около 80 км. от общо 1450 или с около 5%. Това, което поразява всички учени обаче, и кара
дори НАСА да признае за неговата странност, лежи върху екватора на луната. Според
официалната информация един тесен и дълъг „хребет" лежи почти точно върху екватора на
Япет като пресича цялата му тъмна половина. Неговата височина достига 20 километра, а
дължината му е над 1300 километра от единия до другия край. Както и НАСА отбелязва, няма
друга луна в Слънчевата система, която да притежава толкова поразителна геоложка
особеност! Местоположението и екстремната височина на този „хребет" много лесно може да
го асоциират със „стена" - разбира се - с изкуствен произход. Това се дължи на факта, че няма
приложим геоложки модел, който да обясни 20 км. висок, 20 км. широк и 1300 км. дълъг
„хребет" обхващащ цялата полусфера и който на всичкото отгоре се намира точно на
равнината на екватора.

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 208