Page 205 - Произход и история на империите Орион и Сириус

космоса. Гледайки през нейната призма, многобройните твърдения от хиляди други
източници в тази посока придобиват нов смисъл и най-вече - звучат логично. Фактите
свързани с тази материя нарастват всяка година, а възможностите за адекватни отговори на
тяхна база, така че да се запази статуквото - силно намаляват. Все пак монополното
положение и все по-силно развиващите се филтриращи технологии гарантират, че
сравнително малко хора ще имат достъп до читава информация, която, коректно
анализирана, да смени парадигмата. Затова такава промяна, ако изобщо бъде осъществена, би
дошла от „по-горно ниво" и то по предварително замислен сценарий, независимо от това
колко правдиви аргументи и доказателства ще хвърлят шепа изследователи срещу догмите.

В този ред на мисли ще ви представим няколко изключително красноречиви примера как
описаните истории за мащабите и структурата на звездните кораби на Империите Орион и
Сириус се интегрират в нашата реалност. Тези примери са изключително важни, защото
пресичат една нова модна „линия на разбиране" - всичко що се отнася до извънземни, богове
или същества, оставили трайна следа в човешката култура, да бъде обяснявано с това, че те не
идват от физическия космос, който ни заобикаля, а само и единствено от някакво „духовно
измерение". Фактите, събирани и анализирани от хиляди учени и изследователи през
годините, обаче, ни предоставят възможността да видим отвъд завесата на нашата „скалъпена
реалност".

5.2
Изкуствени тела
Няма как да не започнем с „класическия пример" в тази посока - марсианския сателит
Фобос. Изводите, до които различни учени са достигнали за неговото естество, напълно
подкрепят описаната практика на сирианците да преобразуват различни естествени
космически тела в огромни звездни кораби.

Идеята, че Фобос е интелигентно създаден огромен космически
кораб или космическа станция, изобщо не е нова. Фобос (от старогръцки „страх") и другият
марсиански сателит Деймос (съответно - „ужас") са открити сравнително късно и съвсем
неочаквано през 1877 г. от Асаф Хол. Тезата, че Фобос е изкуствена космическа станция и е
куха отвътре излиза през 1956 г. и неин автор е известният руски астрофизик, почетен член на
Съветската Академия на Науките - Йосиф Самуилович Шкловски. Освен всичко друго той
коментира и вероятността двата спътника да са били позиционирани на сегашните си орбити
относително скоро, защото преди тяхното откритие от Хол не е имало никакво засичане с
телескоп на каквито и да е луни около Марс и то на фона на абсолютно адекватната
телескопна технология по това време.

Бомбата на този фронт обаче избухва през 2010 г. когато стават ясни резултатите от
правените 2 години преди това проучвания на Фобос от „Mars Express на ESA (Европейската
космическа агенция). Фрагмент от офидиалната публикация гласи: „... заключаваме, че
вътрешността на Фобос много вероятно съдържа големи празни пространства. Отнесено към
различните хипотези за произхода на Фобос тези резултати са несъвместими с хипотезата, че
Фобос е прихванат астероид."

Тук интересното е, че това отново не е нова информация, а просто потвърждение на
мистериозно изгубената през 1989 г. съветска мисия „Фобос 2," която праща подобни данни
преди да „изчезне".

Тази така наречена „несъвместимост" с водещата теория обаче, всъщност свидетелства за

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 205