Page 135 - Произход и история на империите Орион и Сириус

поддържано от другите нива. Ето как Сътворението „диша". Каквото горе, такова и долу.
Както несъмнено знаете, това Съзнание е наричано с много имена. Наред с другите

названия То е наричано „Бог", „Висш Разум", „Всичко което Е", „Всемирен Разум",
„Космическо Съзнание", „Върховна Същност", „Всемирно енергоинформационно поле" и т.н.
Ориентираните според рода термини като „Баща", „Бащата-Отец", „Богинята-майка",
„Космическата майка" й т.н., са наистина неподходящи, защото това Съзнание няма пол. Тук
е и рубиконът в разбирането, което липсва на масово ниво и което е причината за
съществуването на толкова много конфликти в цялата физическа вселена под различни
форми.

Проявлението е абсолютно цялостно, неутрално и завършено само по себе си (макар да е
себеразвиващо се) във всеки един момент. То е единно и неделимо. Неговите проявления
обаче, в контакт с даден вид платформа, съществуваща на дадено „място" в дадено „време",
при определени условия - създават съвсем реално съществуващо усещане за разделение, точно
както при оптичната дисперсия един светлинен сноп се разлага на различни спектрални
компоненти с разнообразни цветове. В нашата платформа ние имаме два базови компонента и
наричаме тази платформа „дуална". Ние класифицираме качествено винаги в две основни
групи (които разбира се съдържат много подгрупи, подчинени на себе си). Тези два архетипа
имат много характеристики и проявления. Най-адекватна земна аналогия придобиваме чрез
концепцията за Ин и Ян от древнокитайската философия и ще ползваме именно тази система,
за да представим пред читателя дадени идеи.

Всеки знае какво представлява този символ, така че той няма нужда от графично
онагледяване. Ин и Ян са двата архетипа представляващи дуалната матрица, това е символът
на Полярностите (а не на Баланса, както много хора смятат). Ин е тъмната половина, а Ян -
светлата.

Ин се характеризира със смъртта, с тъмното, негативно, студено, влажно, пасивно,
приемащо, материално, земно, женско непроявено начало. Небесното тяло, свързано с
Ин-енергията е Луната, а най-символичният й прилежащ елемент - водата. Кореспондиращ
сезон - зима. Основен кореспондиращ метал - сребро.

Ян се отъждествява с живота, със светлото, позитивно, топло, сухо, активно, отдаващо,
енергийно, небесно, мъжко проявено начало. Нашето Слънце е Ян, а най-символичният му
прилежащ елемент - огънят. Кореспондиращ сезон - лято. Основен кореспондиращ метал -
злато.

Когато говорим за „мъжко" и „женско" в лицето на Ин и Ян, ние не говорим за полове.
Говорим за абстрактни идеи, архетипи и прилежащите към тях характеристики, които
никога не са конкретни и вечно застопорени в граници. За да обрисуваме, ние не можем да
кажем с абсолютна математическа конкретност каква е природата на един камък например.
Можем да кажем, че неговата форма е Ян (ако той е издължен), а неговият състав има
Ин-характеристики (ако той е ронлив и рохкав). Камъкът е винаги камък, той е неутрален
сам по себе си, но ние можем да му направим концептуална дисперсия чрез науката за Ин и
Ян. Също така този камък не е нито добър, нито лош. Можем да ударим някого по главата с
него, можем да построим и къща, използвайки го като градивен материал. Той може да има
различни функции, точно както Ин и Ян изпълняват различни функции, всяка от която има
своето място в Творението, независимо от поляритета, който придаваме на тази конкретна
функция.

С всичко това искаме да кажем, че ние разкодираме неутралната си реалност (която е
проявление на Източника), разделяйки я на Ин и Ян характеристики. Това е начинът по
който мислим и функционираме. Това е режим на вечен антагонизъм. Ние искаме хубави, а не
лоши преживявания, повечето от нас предпочитат слънчеви, а не дъждовни дни и т.н. Всичко
това не означава, че лошите преживявания и дъждовните дни нямат своята стойност в
картинката, означава, че ние не им обръщаме достатъчно внимание, защото сме центрирани в
тялото, понеже изживяваме дуалността основно чрез своето тяло и пол. Всъщност тази
динамика на Ин и Ян създава условия за разнообразие и учене. Защото Източникът се
себеизучава постоянно и чрез нас (като Свое Собствено продължение), това Съзнание се
себеопознава и себенаслаждава в безкрайността. Полярностите са инструмент в този процес.
Споменатата динамика на Полярностите е обект на изучаване на И-дзин - Книгата на

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 135