Page 134 - Произход и история на империите Орион и Сириус

личността, този процес се е превърнал в невероятно претенциозно течение, което с хилядолетията е
избило в множество религии, окултни течения, гностицизъм и дори квантова физика. Всички
представители на изброените имат много ясна перспектива какво е и най-вече - какво не е „бог".
Това всъщност е нещо доста странно, предвид, че концепцията за „бог" по самата си същност е
невероятно абстрактна, неизмерима и най-вече - невербална.

Въпреки това историята сочи, че нашето съзнание е създало най-много образи именно в
посока - да се мисли за Източника с някакви познати идеи. Странно е, че има толкова много
изписано за „нещо", за което не може да се каже почти нищо...

Това разбира се е предимно религиозно предопределено, тъй като юдаизмът и
християнството са две от господстващи религии на планетата, а те приравняват идеята за
Източника с извънземните, които са създали нашите тела, защото когато говорят за „бог" те
разказват именно за генетично манипулираното ни минало. Романтична, но невярна
концепция, станала причина за много недоразумения. Именно за това правим твърдото
разграничение, че в момента ние говорим за Абсолютния Източник, а не за бога от библията,
който е събирателен образ на извънземните генетични учени. Затова и предпочитаме термина
„Източник", а не „бог", който е твърде религиозно натоварен и се отнася именно за Учените
по Произхода от Орион и Сириус. Така че ще използваме доста често думата „Източник" в
следващите редове, като референция за именно този Абсолют и на моменти няма как да
избегнем повторенията. И макар да нямаме намерение да превръщаме това в есе за
Проявлението и неговия Създател, няма как да не преминем през някои основни аспекти,
които са нужни за разбирането на онова, което в крайна сметка искаме да изведем в края.

И така. Какво е Източникът?
В „началото" Източникът съществувал като Съзнание и нищо друго. Всичко, което е
било, Е и някога ще бъде, е Съзнание. То няма идея откъде е дошло, То само знае, че винаги е
съществувало и няма край. Въпроси от рода на: „Откъде идвам и къде отивам?"са безсмислени
и не стоят на дневен ред за „Него". То позволява на събитията да се случват независимо и по
този начин - То опознава Себе Си. То не се намесва директно в личните животи на Своите
мисли-създания, защото То няма план. Противно на народните вярвания, То не осъжда, не се
намесва и не променя нещо, което вече е създадено и най-вече - не му пука ако пишете думата
„бог" с малка буква. То допуска свободната воля на всички създания вътре в Себе Си. По този
начин могат да се разгърнат всички възможности. На нищо никога не е попречено да
съществува. Хората могат да осъдят събитията като добри или лоши, позитивни или
негативни, но за Висшия Разум те всички са просто парченца от Него Самия. Ограниченият
човешки мозък не може да схване огромния мащаб на Сътворението.
Всъщност каквато и представа да си създаде човек за Източника, това ограничава
разбирането му за Него и обикновено колкото повече обуславяния/ идеи/обяснения човек
притежава (съзнателни или несъзнателни, наследени от миналото и програмирането си),
достъпът му до това ниво на Съзнание се затваря. Сами за себе си ние нямаме нито едно
обяснение за Източника и никога не сме търсили такова. Ето защо почти не говорим за
Източника в работата си. Това е напразно и е игра на ума. Винаги сме предпочитали
интуитивното усещане за Абсолют пред обяснението „какво е Абсолют". Единствено
проявеното може да се обясни, а ако използваме линейна метафора, проявеното в лицето на
физическата вселена е само около 3% от всичко, което съществува. Опитайте се само да си
представите идеята. Всички знаем колко необятна е физическата вселена и въпреки нейната
необятност - тя е само игла в купа сено на фона На това, което представлява Източника в
неговата (нематериална) цялост. Колкото повече се „приближаваме" до Източника, толкова
по-абстрактни и несъществуващи стават обясненията за Него. В този ред на мисли, всичко
казано за Източника ограничава разбирането ни за него -дори настоящите редове, които имат
чисто концептуална и ориентировъчна функция в рамките на цялостния текст, без да имат
никаква претенция за конкретен носител на обективен смисъл относно това „какво наистина
е Източникът".
Докато Източникът „мислел за Себе" си, са били създадени мисъл-форми
самоувековечаващи се в съзидателни проявления. Когато тази енергия се себепознала, всички
други форми или равнища започнали своето едновременно съществуване. Всички нива на
съзнание създават нива под тях. Подобното поражда подобно. Всяко ниво е поддържащо и

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 134