Page 196 - Произход и история на империите Орион и Сириус

тракийския град Хелис или Даусдава (около днешен Исперих), основан четири века преди
новата ера, който впоследствие бива разрушен от земетресение и повече не е възстановен.
Хипотезата, изказана от проф. Александър Фол относно неговото име, гласи, че районът на
Демир баба теке - районът, в който се намира тракийското селище, бил наричан от местното
население Даусдава. Според него, „топонимът" е добре съхранен и изговорът му е ясен. Ако
трябва да разгледаме етимологията на Даусдава, „даос" би трябвало да означава „вълк", а
„дава" - „град". Т.е. „Вълчи град". Даусдава е и обяснение на племенното име на даките - даой
- дакой.

Отделно златни накити с изображения на вълк, датиращи от 5 век пр. н.е. са намерени в
разкопки край с. Дуванлий, Пловдивско. Вълци са изобразени на златни апликации от
Летнишкото и Вълчитрънското съкровище. В голяма степен култът към вълчия образ е
туширан от християнското отношение спрямо него, придавайки му силно негативен образ.

Когато разглеждаме различните племенни култури на древна Британия и Европа,
неизбежно се натъкваме на повелителите на гората валан (юлану), въвели празника на
зимното слънцестоене Юл. Тази висша друидска каста, от чиято традиция тръгва култът към
Луната на Диана, е наричана и Вере (Weres). Казват, че думата означава „мъже", но строго
погледнато, в езика на „Вярата на бъза" (бъзът е свещено дърво на ирландските магьосници) тя се
свързва по-скоро с т. нар. „богочовеци". Тяхно тотемно животно е вълкът - така, както други
племена избират мечката или коня. Следователно можем да кажем, че техен тотем е върколакът, но
в стремежа на Църквата да охули всичко свързано с магическата традиция, думата „върколак"
получава твърде негативна конотация: на човека-вълк, асоцииран с пълнолунието.

В епохата до Средновековието, когато римокатолическата църква пуска дълбоки корени, идеята
за върколаците провокира донякъде въображението на християните, още повече, че в евангелията
вълкът е използван като метафора на хищника. В Матей 7:15 се казва: „Пазете се от лъжливите
пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители." А също и в Матей
10:16: „Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви
като гълъби."

В този библейски пасаж змията категорично е утвърдена като създание на мъдростта, не като
творение на Сатаната, но е нагледен и образът на противника - вълкът. Всъщност тук вълкът е
споменат фигуративно, като враг на овцете, но понеже новоосъзналите се християни гледат на себе
си като на овце, вълкът се превръща в символен враг на християнството - концепция, получила
подкрепа от друг „цитат" на Исус в Лука 10:3: „Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред
вълци."

Според апокрифите вълкът е рожба на дявола, следователно враг на човечеството. Сблъсъкът
на двете представи е добре илюстриран в повествованието на Кремонския епископ Луитпранд (968
г.) за Боян Магьосника: „Боян дотолкова изучил магията, щото от човек веднага ставал на вълк и
всякакъв друг звяр". Именно Боян Мага пророкува падането на българското царство поради
изкореняването на старата религия.

Като оставим настрани този страх от вълците, няма нищо реално, което да ги свързва с
дяволското, няма нищо и в техния облик или същност, което да даде повод за подобни асоциации и
коренът на това отново може би трябва да бъде търсен в „сатанизирането" на ЕА. Всъщност вълкът
е много интелигентно и социално животно, подобно на хората включено в общностна среда. Това е
причината редките случаи на индивиди, разграничили се от общоприетите норми на поведение, да
бъдат наричани „вълци-единаци". Този израз е архетипен и за факта, че сирианците в крайна сметка
винаги са сами за себе си, защото вечните им междукастови войни ги правят много самотни
същества, които не могат да се доверят напълно на друг в целта им да се превърнат във върховен
управляващ Крал на Империята Сириус. Те винаги искат да управляват сами, като единаци.

Все пак почитта към вълка запазва известно влияние в нашите територии и българинът изпитва
и друго чувство към това животно - на мистично преклонение към неговата свръхестествена сила.
Неговият череп се е ценял като чудодеен талисман. Поставяли са го до леглата на родилките, също и
до детските люлки - да се раждат и раснат младите българи здрави и силни като вълчета. Точно
затова на него се кръщават деца за здраве и Живот. Имена (и фамилии) като Вълко, Вълчан, Въльо,
Курти (и много други) и досега са широко разпространени в България. Така стои и генеалогията на
имената Асен, Шенко, Шина - производни на вълчето име. Кумството на вълка в народните
приказки, също подсказва за почтително отношение към него. Според вярванията, вълкът е враг на

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 196