Page 198 - Произход и история на империите Орион и Сириус

система и почти всички официални правила (за разлика от повечето западни и източни ориенталски
общества), дори до степен, при която това оказва негативно влияние върху всички. Като рязък
контраст - ние по никакъв начин не превръщаме това недоволство в действия, обърнати директно
срещу официалната власт в лицето на самите управляващи и нещата остават на равнище „думи и
недоволство". Тънката разлика с вълчите общества е, че ние знаем точно кои са те, не питаем
никакво уважение към тях и в същото време - не оспорваме тяхната власт по никакъв начин. Това е
както хищнически манталитет на едно ниво, така и овчи - на друго. По-скоро не осъзнаваме, че сме
хищници един към друг, което ни вреди, а биваме овце в лицето на онзи, към който, по канон,
би следвало да проявим хищническия си характер. Това не е плътно сириански модел и от
друга страна е.

Интересното е, че в България не се спазват и най-малките законови наредби и процедури,
а когато това все пак стане факт, в повечето случаи се дължи на лична вендета или много
силен финансов интерес от някой заинтересован. Това е толкова осезаемо за всички, че всеки
втори коментар в интернет по повод на каквото и да е събитие в страната, е „няма такава
държава" - именно защото нещата очевидно не се случват по писаните правила. Това от една
страна води до определена подсъзнателна скептичност към всичко, което „властта" се опитва
да наложи като модел (което може да се възприеме и като здравословен скептицизъм и
пробуждане на съзнанието в определена степен), но от друга страна създава условия за
повсеместна корупция на всички възможни нива, съчетана с налагане на откровено
незаконни силови методи при решаване дори на най-дребни спорове, срещу което не се
предприема нищо. Повечето хора вероятно ще си помислят, че прословутият български
скептицизъм към системата се дължи най-вече на вековното османско владичество, което се е
отразило и на народопсихологията. Дали обаче не е нещо повече от това? Нека не забравяме,
че от нашите земи възниква може би едно от най-радикалните движения против
съществуващата тогава система, което впоследствие пробива и на запад под различни
(вероятно в много случаи) инфилтрирани форми. Разбира се, става дума за богомилството,
което според много различни днешни и малко по-отдалечени във времето трактовки бива
„възхвалявано" или „анатемосвано". Прибавете към всичко това и потенциалното
противоборство по оста вълк/лъв и ще влезете в дълбините на още по-разнородните и
специфични интереси, които оказват своето влияние върху случването по нашите земи.

4.3 Армията
Безспорно най-силният и характерен аспект на империята ASA-RRR и впоследствие на
империята Сириус, е този на боеца/воина. Цялата тяхна цивилизация е била създадена и
изграждана основно върху принципа на битката и завоеванията на бойното поле. Това
несъмнено бива проектирано и на земна почва, като някои средновековни империи почти
директно копират идеологията и социалния строй на Вълчата Империя. Достатъчно е да
споменем съществуването на няколкото големи „хаганати".
В такива вълчи общества младите бойци, на които им предстояло да получат своето първо
воинско посвещение, били организирани в неголеми дружини - подобни на вълчи глутници.
Те нахлували в земите на врага, за да получат своето първо бойно кръщение, своята първа
кръв, препитавайки се с война и грабеж; да се увълчат, да закалят воинските си качества. За
да изгради навиците си за ред, дисциплина и хладнокръвие, подрастващият воин е бил
длъжен да трансформира своята личност в съизмеримост с вълка. Това бил брутален и жесток
начин на живот, чийто смисъл се заключвал единствено в битката и победата. Нямало нищо
отвъд това. Поради тази остра липса на състрадание и човечност и до днес, когато търсим
израз за кръвожадността и безскрупулността на някой човек, казваме, че: „той се е увълчил"-
като точно сравнение с характеристиките на един сириански воин.
В по-ново време отражение на всичко това можем да видим в символите и имената на
определени армейски подразделения като „летящи тигри", „черни пантери", „черни котки",
„диви котки", „горски вълци", „златни лъвове" и т.н.
В България пък наскоро нашумя името на модел бойни бронирани машини с култовото
име „пустинни котки". Връзката на тези „животни" с армията и изкуството на войната е
несъмнена и крие своите корени в традициите на сирианската Империя и не е просто опит на
хората да копират определени тенденции от „природата" (която иронично е създадена почти
изцяло наново точно от сирианските генни инженери).

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 198