Page 197 - Произход и история на империите Орион и Сириус

вампирите и караконджулите, които гони и разкъсва. Тук отново може ясно да се види как
противопоставянето по оста RRR/SSS бива трансформирано в представите на хората чрез подобни
специфични описания, които без подходящия контекст трудно биха могли да бъдат разкодирани.
Същевременно не са останали без внимание и някои други характерни вълчи качества и затова за
„омилостивяване на вълчата кръвожадност" в църковния календар са отбелязани два периода, т. нар.
„вълчи празници" - в началото на февруари и средата на ноември. Стартират с Арахангелов ден и
приключват на 21-ви. Редно е да гледаме на тези ритуали отвъд конвенционалните обяснения, че те
съществуват само и единствено за предпазване от „горските животни".

В днешно време може да се каже, че архетипът на вълка е в голяма степен изкоренен у нашия
народ. Дали това се е случило постепенно след християнизирането и приемането на символа на лъва
или не - е спорно и сега наблюдаваме проява на само някои негови аспекти. Фактът, че символът на
вълка вече не е съшият доминиращ фактор в нашите територии, може да бъде разгледан през
призмата дори на състоянието на днешното общество. Ако направим една пряка съпоставка с това,
което книгата ни казва като особеност на „вълчите общества", ще видим, че: „Самата вътрешна
природа на Вълчите хора RRR ги заставяла да се подчиняват на Трона, независимо кой стоял на
него. (...) Това бил начинът на живот на Вълчите... свирепо и яростно посвещение на техните
началници."

В светлината на горния цитат (макар и на пръв поглед твърде далечно като връзка), не е ли
странно, че ние сме навярно единственият балкански народ (а какво остава за европейски), който
позволява да бъде мачкан и унижаван от своите управляващи по всякакви начини до такава степен,
че животът ни се е превърнал в абсолютна борба за оцеляване и въпреки това, ние не правим
абсолютно нищо, за да променим това? Чак напоследък хората се поразбудиха малко и взеха да
излизат по улиците, защото нещата наистина вече са на живот и смърт. Това е характерно
единствено за нашата страна. Отзвук ли е това от вълчия архетип или нещата са малко по-сложни?

Нека направим едно уточнение. В миналото древните български общества са имали вълчи строй
в почти пълния смисъл на думата (макар наред с екстремната природа на този строй да е имало и
множество омекотяващи фактори, които са характерни за човешкото преживяване). Това означава
безрезервно уважение към управляващите и много ясно осезаема йерархия, която била почитана и
спазвана. Което си е точното описание на един военен сириански строй. Това е система, която
работи в много отношения и представлява добре смазана машина, която ще носи успехи и ще
доведе до разцвет в дадена посока. Разбира се, не можем да си градим илюзии, че това е било
перфектното общество, защото такова на практика не съществува. Винаги в едно общество има
потиснати, защото то е отражение на система, а една система винаги е изградена около набор от
полярни правила. Това е неизбежно. Например, ако някоя индивидуалност е искала преживяване на
крадец, условията за това са щели да бъдат доста тежки по времето на Крум, където можеш да
загубиш ръцете или краката си за такова деяние. В момента не коментираме дали това е „правилно"
или „грешно". То просто е такова каквото е, но с това искаме да кажем, че в различни епохи, едно и
също преживяване има различни нюанси според властващата система. Вълчият строй по онова
време се е характеризирал с подчинението на официалната власт и това в доста случаи е било
обвързано с подчинението на личната воля. Т.е. - да се примиряваш с неща, които на вътрешно
равнище би искал да са иначе. Това е нещо характерно за всяка една епоха и всяка една система,
защото последната не може да съществува ако не е дуална. Подчинението на вътрешно ниво е овчи
аспект неизменно присъстващ в една вълча система. Под „овчи" визираме сляпо подчинение със
стаден манталитет. Това са двата образа, които винаги вървят ръка за ръка, когато говорим за която
и да е система. Затова и имаме толкова изрази и метафори в езика си, които да комбинират тези два
образа в общ контекст.

И ако приемем, че такова „овче" подчинение до голяма степен е било характерно и за древните
български общества (където нещата са били много по-центрирани, разбира се и вписани в друг
идеологически контекст), то в същото време сега ние определено се различаваме от една подобна
характеристика в едно друго отношение. Това, разбира се, може да се дължи на хиляди фактори, но
без съмнение нашите земи почти винаги са били обект на различни противоборства, а фракциите,
които оказват влияние върху политическите събития и съответно - биват подкрепяни от различни
слоеве в обществото днес - не са една или две. Това определя и поведението на народа на
подсъзнателно ниво. Говорим за това, че в момента ние по-скоро сме един от малкото народи, при
който в много голяма степен хората са силно скептични или директно бойкотират изградената

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 197