Page 23 - Произход и история на империите Орион и Сириус

своите вярвания, традиции и ритуално поведение, проектирано в социален мащаб. Няма
съществена разлика.

Нещо повече. Нека използваме вариация на един пример от съдържанието на самата книга, като
го украсим малко, за да стане „по-жив" и го издигнем в съзнанието си до една хипотетична реална
ситуация, да кажем - отпреди 10 000 г., за да видим по-добре как работят нещата на ниво
конкретика.

Един от ловците на племето губи ръката си при битка със саблезъб тигър. В същото време от
небесата „случайно" каца величествен и сребрист космически кораб. От него излизат различно
изглеждащи същества с падащи дрехи. Толкова различни от всичко познато, че моментално
приковават вниманието на местното племе. Те прибират ранения воин „точно навреме" и след
известно време го връщат здрав и читав на другарите му. За какви ще помислите въпросните
същества? Разбира се, че за богове. Технологично настроените раси (каквито Империите Орион и
Сириус определено са) обичат да ходят на „примитивни" и нетехнологично ориентирани светове, за
да се правят на богове, отнемайки волята на местната популация, която започва да ги боготвори.
Това е начинът, по който се е случвало завоеванието на много цивилизации. Извънземните се
показват тук и там с лъскавата си технология, която прилича на магия и която им придава
полубожествен статус, докато местните възклицават с „Ооо!"и „Ааа!"пред „чудесата" им. Дори не е
нужно насилие. Местната култура автоматично ще започне да боготвори и да се подчинява на
„боговете". Също толкова автоматично те ще започнат да им придават качества, които те самите
смятат, че всеки един бог притежава - универсална мъдрост, знание, справедливост, добрина и т.н.
Тук има тънък момент - това не са непременно качества, които въпросните „богове" притежават и
проявяват. Това са представите на племето, които според тях вървят ръка за ръка с идеала за
божественост, защото чудесата (манифестацията) и идеалът (вътрешното богатство) - най-често са
две неразделни концепции за невинното съзнание. Онова, което е „нещо повече от човек", онова,
което е бог, влиза в изцяло друга категория според човешкото съзнание. Това, обаче, не е така в
реалността. Това е единият механизъм, по който се създават легенди. Мислете за това като по-висша
версия на предизборна политическа агитация или пропаганда, която да постели пътя за
разгръщането на дадени идеи. Излекуването на воина може да не е продиктувано от благородни
чувства, а от намерения, които трябва да бъдат търсени много по-далеч от конкретната разиграла се
ситуация. Например - полагане на нова религия.

Легендите могат да имат много конотации, вътрешно заложени полярности и интереси в себе
си. Това зависи от случая. А митовете посяват условията за насаждането на дадена култура. А
дадената култура в крайна сметка е резултатът от сблъсъка на двата типа мисловни модели.
Човешкият и извънземният (създавайки един нов общ, който всъщност е стар, защото е
извънземният, но завладяната култура не разбира това). С времето тази култура отлежава, защото
трябва да ферментира, за да стане годна по един нов начин. Време, което казахме, е много кратко за
въпросните същества, но безкрайно дълго от наша гледна точка.

С минаването на това време въпросната култура вярва, че създава своя собствена цивилизация.
Най-добрият роб е този, който не знае, че е роб и вярва, че е свободен. Безспорно, тази цивилизация
ще премине през дадени етапи, някои от тях напълно различни от културата-майка. Но тази
цивилизация е обусловена априори. Тя смята, че има избор, но тя е изначално ситуирана в
шаблон. Тя неизменно ще се върне към образеца и ще формира система около заложените в него
ценности, защото не познава друго. Манифестацията на ценностите и вярванията, въплътени в
ядрото, е неизбежна. И когато образецът се превърне в модел за подражание на планетарно ниво
(не без външни подбутвания в правилната посока), наближава време за жътва. Така се отглеждат
цели планети и реколти от раси и съзнания. Така се прави от милиарди години. И макар тук да
представяме твърде опростена версия на този процес (в действителност той е доста по-комплексен
и многопластов), можете да придобиете доста добра представа за неговата генерална същност. В
този ред на мисли, завръщането на „боговете" (все под някаква форма) е неизбежно в даден момент.
Инвазията е заложена още на ниво „проект" и освен ако нещо радикално не се промени в
галактиката - тази инвазия ще се случи. Дали утре или след 1000 години - тя ще се случи. Като
прибавим и факта, че всичко това е заложено предварително на ДНК-равнище, можете да
придобиете много по-близка представа за ставащото на планетата Земя днес. Което пък ни връща на
вече коментираното от предишните страници.

Нашата култура е тяхната култура в процес на разгръщане. А тя винаги върви с прилежащия й

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 23