Page 25 - Произход и история на империите Орион и Сириус

информация предварително и са наясно с нея. На ниво Висше Съзнание ние нямаме проблем с
течащия в момента процес, защото сме били наясно с него, още когато сме решили да откликнем на
предизвикателството. Това обаче не е причина, бивайки в тяло, да бъдем невежи за случващото се,
да бягаме от него и да го отричаме. Изкривявания от рода на „да спасим света и хората"след
придобиването на тази информация - също не водят до особен резултат. Играта, която се играе тук,
евентуално ще научи повечето от нас как да възвърнем собствената си сила (преминавайки отвъд
дуалността и респективно - съществуването във вечен конфликт със себе си) и да си спомним кои
наистина сме (жокер - ние не сме своето тяло).

Тази книга няма да ви помогне в постигането на последните две, защото този Път е чисто
индивидуален и за него няма рецепти. Тази книга, обаче, ще ви даде много добра илюстрация на
най-старите модели на поведение в галактиката, които ще ви отдалечат от този Път.

А това вече - не е малко.
9.

Заключителни думи
Макар в „Произход и история на Империите Орион и Сириус"да не се говори пряко за Земята,
тя ни подсказва достатъчно по други начини, за да разберем, че не съществува конспирация за
завземане на света. Това е процес, който отдавна е завършен още с неговото започване, а онова,
което преживяваме в момента, е неговото разгръщане и постепенно проявление.
Нилс Бор има една много сполучлива мисъл относно въпроса за допълнителността, за която ние
предпочитаме да мислим като за „природата на истината". Той казва: „Истина е твърдение, чиято
противоположност е невярно твърдение. Дълбоката истина, обаче, е твърдение, чиято
противоположност е друга дълбока истина."Като пример за две противоположни твърдения, които
съдържат едновременно дълбока истина, той сочи: „Има Бог, и няма Бог."
Робърт Морнинг Скай адресира този въпрос по друг начин: „Истината е като мечката. Дали е
благородно създание на природата и любим плюшен образ, който децата обичат повече от всичко,
или е кръвожаден звяр, който ще ви разкъса на парченца, ако му обърнете гръб? Отговорът,
разбира се е, че е и двете."
Ще имаме още една среща заедно в края на книгата, а засега ви пожелаваме приятно и
ползотворно четене 

Издателство „Паралелна Реалност"

Пролог
Стаята бе тъмна.
Той леко трепереше. Беше чувал за „Пазителите" като младеж и винаги се бе чудил дали те
наистина съществуват. И ето че сега той беше... в една от техните стаи... в един от техните храмове.
Стоеше под светлината в средата на стаята... не можеше да ги види, но знаеше, че бяха там...
можеше да ги усети. Бяха някъде в сенките. Можеше ли той да се превърне в един от тях?
Бе нервен..., но и уверен. Бе се отличил в този живот..., в своята работа и на бойното поле. Беше
преживял успехи и провали, победи и поражения... и във всеки един случай той винаги запазваше
своята почтеност и чест. Бе горд от своите постижения, те бяха много. Но да стане член на
„Пазителите" - е това... това наистина щеше да бъде неговият най-славен момент.
А сега той бе сред тях... буквално.
Капка пот се стече надолу до върха на носа му. Беше му казано да гледа право напред и да не се
оглежда из кръглата стая. Не можеше да ги види дори и да искаше. Но нямаше и да се напряга да го
стори. Щеше да спази нареждането. Капката пот падна от носа му. Бе способен да се закълне, че я чу
как се удря в пода.
Можеше да усети техните втренчени погледи.
Те се взираха в него, тестваха го. Той бе неспокоен..., но и решен да се присъедини към Ордена.
Една фигура пристъпи напред, излизайки от сенките.
- Нека пристъпи напред... - каза Гласът.
Два чифта ръце сграбчиха неговите и го преместиха с три стъпки по-близо до Гласа. Докато
стоеше неподвижен, успя да съзре един кръг на пода. Стоеше в неговия център. До крака му пък
лежеше връв. Странно., помисли си той.
- Многообичани братя... - започна Гласът - Събрали сме се тук да обсъдим добродетелите на
този човек...

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 25