Page 28 - Произход и история на империите Орион и Сириус

Дали ме вижда?, чудеше се Мату. Дали осъзнава, че аз съм причината за големия дъжд и
гръмотевици, които трябва да понесе? Той се зачуди. Дали тази малка мравка вярва, че нейните
усилия на тази земя ще й донесат велика награда в задгробния живот? Дали вярва в задгробния
живот? Мату погледна съсредоточено към мравката. Дали осъзнаваш, малко същество, че аз
съществувам... и че мога да сложа край на твоя живот без да имам друг мотив освен една проста
прищявка?

Тогава изненадващо го озари идея.
Изправи се и погледна към небето. Дали има същества там горе, които не мога да видя?,
чудеше се той. Има ли същества, които не мога да видя и които не мога да възприема... и въпреки
това те имат власт над Живота и Смъртта ми, както аз имам същата власт над малката
мравка? Мога ли да ги видя?, чудеше се той. Дори ако опитам? Той заизследва небето. Дали
облаците не са следи от стъпки на същества, толкова големи, че не мога да ги видя? Втренчи се в
небето задълго: Дали са там горе?, продължаваше да се чуди.
Когато най-накрая погледна отново надолу, Учителят бе точно пред него.
- Време е, Мату... - каза Учителят Пер Ийр - ...време е да научиш историята на Древните. Мату
бе шокиран... и поласкан. Това беше едно от нещата, които искаше да научи, откакто се бе
присъединил към Ордена. Той се усмихна.
- Вземи си записките, Мату... - каза Старейшината - Ела при мен в библиотеката веднага след
като се измиеш и преоблечеш..., ще те чакам там.
Мату му кимна в знак на съгласие и едва не започна да тича по стълбите към неговата стая.
Преоблече се и стигна до библиотеката. Пер бе там и гледаше залязващото слънце през прозореца.
Когато Мату влезе, Пер се обърна към него:
- Това ще бъде първият преглед на историята на звездите на нашата галактика, която трябва да
научиш, Мату... - започна Старейшината - Прави първите стъпки бавно, слушай внимателно
наименованията и научи думите, които ще ти преподам. Ще ги виждаш отново и отново и ще трябва
да знаеш как да ги използваш и дешифрираш.
Мату кимна, докато сядаше. Все още бе въодушевен. Думите на „Древните", тайният език... това
беше сбъднатата му мечта. Той постави записките внимателно до себе си така, че лесно да може ги
стигне. Беше се научил да се грижи за думите на своя Учител добре. Само за няколко седмици с
него Мату бе изписал страници и страници с думи и имена. Свитъкът му беше изпълнен с различни
означения и фрагменти с информация, които бе съумял да запише по време на курса от първите
няколко разговора с Пер.
- Преди много, много време... -започна Пер -... нямало нищо, Мату. Нямало нито светлина, нито
тъмнина, нито есенция... имало само... Небитие.
Мату стоеше на своето място, опитвайки се да си представи какво представлява нищото. Няма
светлина? Няма тъмнина? Как може да има такова нещо?, зачуди се той.
- След като UUAH издиша... - продължи Пер.
Мату си спомни историята за издишването на Пустотата. И как „Древните" са вярвали, че
Пустотата е Универсалният Женски принцип, раждащ вселената.
- Есенцията на вселената се разпръснала от центъра на самата Нейна пустота... - каза Пер,
правейки обширни жестове с ръцете си - С въртеливо движение, вълна след вълна, „водите на
есенцията" се разбивали в Нищото. Докато древните енергийни потоци на вселенската дъга на
самия Живот се изливали навън, те формирали огромни въртящи се стълбове от черна „есенция",
дълги милиарди и милиарди километри, които приличали на гигантски змии, увиващи се около
Голямото Нищо. Понякога те се плъзгали към Нищото сами..., но понякога..., понякога се увивали
заедно като огромни първични змии, извиващи се и съединяващи се сякаш в огромен съвкуплителен
танц. Разбивайки се заедно, те се въртели една около друга... по-бързо и все по-бързо с всеки
следващ миг. Те се притискали и удряли една в друга, причинявайки огромна топлина и налягане
между техните преплетени тела...
Пер спря и погледна директно към Мату.
- И там, Мату... там, сред тяхното гигантско превиване, били родени първите атоми на
вселената... В „Танцът на Творението" на първите змиеподобни първични нишки есенция... първите
атоми били родени.
Мату беше като хипнотизиран. Той бе напълно завладян от образите в главата си. Огромни змии
от първичната субстанция на вселената... липса на светлина и тъмнина... „нещо,"което се разлива

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 28