Page 26 - Произход и история на империите Орион и Сириус

Гласът го притесни. Това наистина се случваше, те говореха за него!
- Вие се съгласихте да обсъдите приемането на този човек като брат в нашия Орден... затова сме
се събрали. Ако има някой тук, който знае причина, поради която той не бива да бъде допуснат да
стане Брат, нека говори сега.
Гласът направи пауза.
Сърцето му започна да бие силно.
- Някой ще предизвика ли този човек?
Сърцето му започна да бие дори още по-силно. Бе сигурен, че собственият му сърдечен ритъм
ще бъде гласът, който ще го предаде. Стаята остана тиха.
Гласът заговори отново:
- Братко, искаш ли да се свържеш с този Орден?
Докато се опитваше да заговори, думите заседнаха в гърлото му:
- Да... да, искам... - едвам успя да изговори той.
- Задължен ли си към някой човек или група? Давал ли си клетва, сгодявал ли си се или
присъединявал ли си се към дадена личност или група? Задължен ли си или отдаден ли си чрез
клетва на някого или някоя група?
- Не... не, не съм... - отговори той.
- Има ли някаква личност, група или сила, която те държи в лоното си, като по този начин те
лишава от твоята пълна свобода и независимост? Има ли личност, група или сила, която те държи
към нейните норми и учения?
- Не... не, няма... - отговори той.
Имаше още въпроси... още много въпроси...
- Здрав ли си? Привързан ли си към собственост? Привързан ли си към някой човек? Привързан
ли си...? ... ли си? ... ли си? И... ли си?
Гласът продължи, но той не можеше да го чуе. Изглеждаше все едно е в друг свят, плувайки
нанякъде над своето тяло, гледайки драма. Но някак си отговаряше на въпросите, които му бяха
задавани.
Тогава, без всякакво предупреждение... въпросите спряха.
Гласът се обърна към другите в стаята, тези, които бяха останали в тъмнината:
- Братя, съгласни ли сте да позволите този човек да бъде приет в името на „Единствено
Истински Божествената"?
Дузина анонимни гласове отговориха:
- Нека бъде приет в името на „Единствено Истински Божествената"... - казаха всички те.
Сърцето му отново заби учестено.
- Има ли нещо, което искаш да кажеш? - попита го Гласът. Той се стегна и си спомни думите:
- Сър, изправям се пред „Единствено Истински Божествената" и пред вас, в името на нашата
Скъпа Лейди, за да ме допуснете във вашия Орден. Ако бъда удостоен с тази огромна чест, през
целия си живот ще остана непоколебим и лоялен към Ордена. Кълна се в живота си и под угрозата
да бъда осъден на вечен живот, прекаран в „сън".
Гласът направи пауза, сякаш, за да приеме думите на чирака.
- Разбери, че от теб ще се изисква да вършиш неща, които винаги са те учили, че е неправилно
да правиш. Ще ти се нарежда да „спиш", когато искаш да останеш „буден". Ще бъдеш „буден",
докато останалият свят бива „заспал". Ще видиш „тъмнината" като „светлина" и „светлината" като
„тъмнина". Ще научиш Истината на Небесата и Лъжите на Земята. Ще се изисква от теб да се
отдадеш на това, което е „невъзможно" и да отхвърлиш това, което е „лесно". Тези, които са те
„обичали" цял живот, ще те заклеймят, тези които са ти били най-близки, ще те предадат, а светът
ще те възприема като луд, ранен и прокажен звяр. Разбираш ли това, братко?
- Разбирам... - каза той, чудейки се какво ли го чака.
- В света на лъжите трябва да лъжеш, за да оцелееш. Истината няма място в този свят. Истината
ще остане жива, само ако си решен да лъжеш, за да я опазиш. Разбираш ли това, братко?
- Да... - бързо отговори той.
Той наистина, наистина разбираше.
Гласът продължи:
- Ако умишлено си укрил нещо от нас тази нощ, ако без да искаш си укрил нещо от нас тази
нощ, ако по някакъв начин не си ни казал Истината... нека гневът на „Единствено Истински

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 26