Page 42 - Произход и история на империите Орион и Сириус

останали доста високи и стройни. И както при всички създания, произхождащи от влечугоподобни
предци, те имали малко или никакви косми по телата си и много малко коса по главите си. Техните
торсове запазили формата на пясъчен часовник на далечните предци пчели-водни кончета. Мъжките
имали широки гърди с тясна талия, големи и мощни задни части със силни бедра и изтънени
прасци. Рептилоидните женски имали същата форма, но с по-деликатни и женствени извивки по
телата си. Техните лица все още били триъгълни, изострени до една ясна, но същевременно
по-деликатна степен. Те имали големи тъмни очи, по-големи от на повечето хуманоиди, но
притежавали почти хипнотизираща красота. Устите им също били по-големи отколкото на другите
същества, но имали по-малки устни. Когато била затворена, устата на рептилоидното същество
изглеждала така, сякаш почти изчезва. И въпреки че били изгубили свръхголемите зъби на предците
си, техните „кучешки" зъби били дълги и остри... и доста функционални. Дългият хобот, използван
да се изсмуква кръвта на техните жертви, също изчезнал и дал път на остър и малък ъгловат нос,
който бил странно привлекателен. Може да те изненада, Мату..., но рептилиите били физически
красиви хора. Техните крайници били грациозни, техните тела били привлекателни и добре
оформени. И с техните големи тъмни очи и плавна походка, женските рептилии били известни като
най-красивите жени в галактиката. Рептилиите били хубави и страховити, красиви и смъртоносни...
и можели да летят. При церемонии, когато обличали своите диплещи се роби, най-добрите премени,
които светът им предоставял, мъжките и женските рептилии можели леко да се носят, все едно
имали ангелски криле..., но те били същинската ръка на смъртта, скрита в бляскави, ефирни одежди.

Дяволи, които приличат на ангели... удивително., помисли си Мату. Или може би трябва да
мисля за тях като ангели, които действат като дяволи?

- През милиардите години на еволюция в Зеления свят, се развили много раси на
хората-рептилии. И както се случвало на всеки свят в нашата галактика ЕРИДАНУС, расите
започнали войни за своя собствен свят. Успехът или провалът на рептилианските армии винаги се
решавал от невероятната способност на воините да маневрират при полет. Мъжките и женските
можели да летят с криле, които изглеждали прекалено деликатни, за да поддържат дългурестите им
тела. Те били невероятно бързи на земята, но във въздуха рептилиите нямали равни. Отдалеч,
приближаващите армии от летящи воини изглеждали като огромен черен облак от гигантски водни
кончета, от който се чувало яростно бръмчене, което издавало тяхното намерение. Но въпреки че
врагът можел да ги засече визуално, докато са още на известно разстояние, само за миг
рептилианските крилати воини покривали пространството, което ги разделяло от техните врагове.
За време по-малко от удара на сърцето, злобата на рептилианския воин се спускала над неговите
врагове, точно като гнева на жесток и кръвожаден Бог. Въпреки че впоследствие щели да изгубят
естественото си костно покритие, заради силите на еволюцията, рептилоидните крилати воини
компенсирали загубата като носели изкуствени брони, подобно на рицарите през средновековието
на Земята. И докато загубата на естествената телесна броня в известен смисъл ги направила
по-уязвими, тя също така ги направила и по-леки и бързи..., а оттук и по-смъртоносни.

По дяволите!, помисли си Мату. Защо продължават да стават все по-смъртоносни? Няма ли
някога да развият някаква слабост?, поклати Мату глава. Пер забеляза чирака си и спря.

- Не, Старейшино... - извини се Мату - ... няма нищо. Съжалявам. Пер се облегна назад и
продължи:

- Световните войни на рептилоидните хуманоиди били много, Мату. Балансът на силата се
променял и преминавал през много амбициозни царства. Кралства и Империи се издигали и
западали. Но с времето една раса от рептилии се оказала доминираща на планетата. Те били познати
като NEKH, или страховитите ,Нерни". Чрез победите на Черните Воини и политическите
манипулации на Черните Крале, светът на рептилиите накрая се обединил под властта на един Крал
и едно Кралство.

Мату повтори името на себе си... NEKH... „Черните". Мда, страшничко е.

Глава II
Империята на Кралете NEKH

Пер продължи настоятелно:
- Важно е да имаш нещо предвид, когато изучаваш историята на хората-рептилии, Мату. В
гнездото на рептилиите-насекоми, женските са тези, които вършат работата и Кралицата е онази,

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 42