Page 39 - Произход и история на империите Орион и Сириус

„kheb", примитивна форма на влечуго-насекомо, била най-страшният враг, който едно летящо
създание можело да срещне.

Мату бе сигурен, че това е вярно.
- Във финалната фаза на своя живот, след второто премахване на техните кожи, „kheb" се
превръщали в напълно развити същества. В този момент от техния живот женските били готови да
заченат и да износят потомството си. Но за да направят това, вътрешните органи на женските се
променили още по-драстично от системите на мъжките. Докато преди женските можели да оцелеят
от нектара на растенията или от плътта на други насекоми, сега те имали нужда да се хранят с
телесните флуиди на други създания, за да произведат химикалите в телата си, които ще позволят
зачеването. Женските имали нужда да се хранят с телесните флуиди... с кръвта... на други създания.
По дяволите!, помисли си Мату. Все повече и повече като вампири!
- След като женските „kheb" се натъпквали с кръвта на други създания, те се връщали в гнездата
си, за да чакат „промяната". Когато били готови, те се издигали в небето, летейки колкото могат
по-високо и чакали приближаването на мъжките търтеи. Чрез издигането си високо в небето,
женските се подсигурявали, че само най-силните и решени мъжки ще могат да ги достигнат.
Това щяло да гарантира, че ще имат силно и жизнено потомство. Способни да се чифтосват
няколко пъти, женските оставали в своето „райско място" докато били изпълнени с мъжко семе.
След това, спускайки се към своите избрани езера, женските снасяли своите яйца, завръщали се в
гнездата си... и цикълът започвал отново. Това, Мату... - подчерта Учителя Пер - ... това бил начинът
на живот на предците на влечугоподобните същества от нашите небеса.
Мату мълчеше. Същества... човешки същества... произлезли от предци пчели-водни кончета.
Кой би повярвал на това? Но нали и ние сме потомци на някаква форма на примати, помисли си
той. Навярно не маймуна, но подобна на маймуните и шимпанзетата. А приматите са произлезли
от четирикраки създания, които са живеели на дърветата преди милиони години. А те пък откъде
са дошли, ако не от примитивни влечугоподобни същества? Не е толкова пресилено да се повярва,
помисли си Мату. Ние също имаме „рептилоиден участък"в нашия мозък. Би ли било грешно да се
наречем влечугоподобни хуманоиди?, чудеше се той. Не..., каза си той. Мисля че не.
Пер гледаше през прозореца.
- През милиардите години на своята еволюция, пчелите-водни кончета станали по-големи. И
докато еволюирали в своята по-голяма форма, започнали да се появяват първите знаци на тяхната
хуманоидна съдба. Техните дълги израстъци започнали да приличат все повече на издължени ръце и
крака. Техният гръден кош приел формата на торс с тънка талия, а триъгълната им глава с
огромните кристални очи започнала да изтънява и да прилича повече на човешка. Във въздуха те
приличали на примитивно човешко същество с крила... не като феи, а по-скоро като фурии. Докато
стоели на някое дърво, тихо чакащи своята жертва да прелети над тях, приличали на тъмни
гаргойли.
Мату се облегна назад. Картините в главата му бяха плашещи.
- Но източниците на храна не били само в небето, Мату. Имало също и плячка, която вървяла по
земята. По-големите крила помогнали на „kheb" да станат ефикасни ловци във въздуха, но пък
големият обхват на тези криле ограничавал движението им в гъстите гори и шубраци. Оцеляването
изисквало от влечугоподобните хуманоидни пчели-водни кончета да се научат да ловуват на земята.
Чрез подвиване на своите криле близо до тялото си, „kheb" се научили, че могат бързо да се шмугват
през дърветата. Техните крака и долни части се адаптирали към движението по земята, а
щипчестите им стъпала станали по-гъвкави. Гръбнакът им се адаптирал към изправеното движение,
а опашката им почти изчезнала. И въпреки че новата им форма им позволила да се превърнат в
смъртоносен хищник на земята, в горите и джунглите, техните горни части и криле никога не
загубили своята уникална способност да ги повдигат към небето и да се стрелват във въздуха.
- Звучи ми като описание на хора-дракони... - каза на глас Мату. Пер кимна:
- Да... това е подходящо описание.
- Наистина ли са били рептилии, Пер? - попита Мату.
- Да, Мату... - отговори Пер - Те били крилати влечуги по време на своя път по превръщането
им в хуманоиди.
- Били ли са студенокръвни, Учителю? - попита той.
- Това е вярно, Мату... - отвърна Старейшината - Люспите и обвивките им не запазвали
топлината на тялото им много добре. И както и влечугите на земята трябва да правят, ранните

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 39