Page 38 - Произход и история на империите Орион и Сириус

щипки като клещи на техните предни крайници, които постоянно тракали във въздуха.
Мату бе удивен... и впечатлен. Дяволски насекоми... страшничко!, помисли си той.
- Веднага щом малките „kheb" пчели-водни кончета били родени, те започвали незабавно да се

бият със своите братя и сестри за своя собствена малка територия. С летящи щипки и удрящи
опашки по своите събратя, скорпионоподобните бебета били ужасяващи и смъртоносни. Между
битките със своите братя и сестри, пеленачетата „kheb" се хранили с преминаващите малки
организми, които плували във водата. Това били бебетата пчели-водни кончета, форма на
влечугоподобни насекоми, които били ужасяващи в борбата си за живот и които не били склонни да
се предадат пред нищо без битка. Но колкото и опасни да били пчелите-водни кончета, Мату,
развиващият се нов свят и неговите много нови създания, които съществували отвъд езерцата,
носели постоянни опасности и предизвикателства за тяхното оцеляване. Други насекоми се
променяли и адаптирали към джунглата. Те развили нови офанзивни и дефанзивни тактики, а също
така увеличили и своята сила и размер. „Kheb" бавно били надвити. Без промяна, смъртта на
съществата пчели-водни кончета щяла да настъпи скоро.

На Мату му бе трудно да повярва, че тези „дяволски" насекоми ще измрат.
- Но Животът е адаптация, Мату... - подчерта Пер - Това е законът на Зеления свят и законът на
галактиката... и... законът на Живота във вселената. И никой не знае как или защо..., но някак си
пчелите-водни кончета направили нещо, което щяло да промени завинаги историята на галактиката.
Те направили нещо, което никое друго същество не било правило преди.
Мату се приведе напред.
- За да оцелеят, пчелите-водни кончета се научили да правят две пълни трансформации на
формата си по време на живота си, две пълни промени на своите тела. Първата трансформация се
състояла, когато „скорпиончетата" достигали до зряла възраст. След като допълзявали до клонка
или камък, малките пчели-водни кончета прикрепяли своите подобни на скорпиони тела плътно и
сигурно към тях. Докато външната им кожа се втвърдявала, за да се превърне в твърда черупка,
вътрешните им органи започнали да се променят. Когато най-накрая младата пчела-водно конче
излизала от черупката, тя вече нямала формата на малък скорпион... сега, Мату..., сега приличала
повече на богомолка. Извиващото се и жилещо водно отроче вече го нямало, на негово място се
раждал дебнещ хищник, който сновял по сушата. Заприличвайки все повече и повече на
смъртоносно влечуго, в което с времето щял да се превърне... в своята форма, развиващият се млад
„kheb" усъвършенствал хищническите си умения.
Тръпки побиха Мату. Ако това е било съществото предшественик на рептилиите... тогава,
божичко, точно затова...
Пер прекъсна мислите на Мату:
-... но това била само първата трансформация, през която пчелите-водни кончета преминавали,
Мату. Във втората фаза, след като махала външната си черупка, узряващата пчела-водно конче
излизала с по-дълги крайници, щипки и жило, което било по-добре развито. И също така излизала с
двоен чифт крила и хобот с множество предназначения. В своята нова форма, „kheb" била много
по-ефективна летяща машина за убиване. Това било насекомото-влечуго, страховитата пчела-водно
конче, истинският „kheb". И точно това създание щяло да се издигне в небесата на Зеления свят и да
ги покори... напълно. Мату можеше да повярва на това.
- Докато зрелите пчели-водни кончета летели из въздуха, те приличали на бронирани комари,
Мату. Те имали външни скелети, които били направени от втвърдени телесни черупки. Обвивката
защитавала техните уязвими вътрешни органи и ги правела почти неуязвими опоненти във войните
на летящите насекоми. Те били наистина плашещи. Имали четири мощни криле, които ги
повдигали във въздуха, като всяко се движело независимо от останалите. Точно затова зрелите
„kheb“ можели да кръжат над дадено място или бързо да се придвижват напред или назад. Те
можели да се изстрелват във въздуха с умения, които били непосилни за останалите насекоми.
Имали дълги, дълги предни крайници с малки, но мощни щипки, които им позволявали да се
придържат към листа и клони и да хващат по-добре своите безпомощни жертви. С един бърз замах
на своите щипки пчелата-водно конче можела да убие своя враг или да разтвори тялото на своята
плячка. След това, стоейки над неподвижното тяло, тя можела да вкара хобота си и да изсмуче
лакомо даващите някога живот флуиди на своята жертва.
Мату потръпна от подобната на вампир богомолка, която си представи.
- В ранните дни на Живота на Зеления свят... - каза Пер на чирака - ... пчелата-водно конче

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 38