Page 41 - Произход и история на империите Орион и Сириус
P. 41
Тръпки минаха по гърба на Мату. Жужащите пчели го ужасяваха, идеята че съществуват рояци
от тях, които могат да се спуснат към него, бе плашеща. Да се изправиш пред пчела-водно конче с
човешки размер бе също ужасяващо, но мисълта за битка лице в лице с женска, която прилича на
гаргойл... и има слюнка, която може да убива... това бе прекалено. Боже..., помисли си Мату.
Надявам се, че никога няма да се изправя пред подобно същество. Тогава му хрумна една мисъл.
- Но това е било преди милиони години, не е ли така Учителю? - попита той с надежда - И на
друга планета, в далечна звездна система, нали така сър?
Пер се усмихна на притесненията на Мату.
- Да... - увери Пер своя чирак - ... това е начинът по който са изглеждали преди много, много
години,.. преди милиони години. Вече не изглеждат толкова плашещо, колкото преди.
Мату бе облекчен.
- Как изглеждат сега, Учителю?
- Е, Мату... - продължи Пер историята си - В ранните етапи на своята еволюция „kheb"
изглеждали като странни бронирани богомолки-хуманоиди. Но през милионите години техните тела
станали високи като върлина, техните ръце и крака - дълги и стройни. Торсът и притиснатата талия,
която е характерна за пчелите и водните кончета, дала път на хуманоидно тяло с малка талия.
Техните големи триъгълни глави се развили в по-закръглени, със заострена или квадратна брадичка.
Големите черни очи, които някога заемали почти цялата глава, се превърнали в големи тъмни
пронизващи очи. Ранните „kheb''-хуманоиди... - Пер спря и се усмихна.
Мату се зачуди какво става.
- Добре ли сте, Учителю? Старейшината погледна към Мату.
- Ранните „kheb''-хуманоиди били еквивалентът на нашите пещерни хора, Мату. Предполагам,
че могат да бъдат наречени „kheb''-мъже и „kheb''-жени.
Мату също се усмихна. Още едно добро сравнение, Учителю, много добро.
- Ранните „kheb''-хуманоиди били високи и по-скоро стройни, но тяхната слаба форма била
измамна и същевременно мощна. Те били много гьвкави и бързи и можели да бягат по тесни пътеки
и да минават през тесни проходи. И можели да летят, нагоре, надолу и настрани толкова бързо, че
не можели да бъдат видени ясно. Те били ефективни, смъртоносни ловци... и студенокръвни
убийци. От всички видове, които еволюирали на Зеления свят, влечугоподобните пчели-хуманоиди
„kheb" щели да се издигнат до най-доминиращата форма на живот на планетата.
Обзалагам се, че е така!, помисли си Мату.
- Докато „kheb''-хуманоидите еволюирали, точно както и на Земята, те формирали примитивни
общества, които с времето се превърнали в цивилизации. Еволюирали от първичното съществуване
в гнезда до примитивни кални колиби и убежища и впоследствие до големи усъвършенствани
градове. От живот, борещ се за оцеляване в езерце, до живот като влечуго и после като хуманоид; от
малкото „бълбукане" до жуженето и сложните езици; от кални леговища, до релефи и великолепно
изкуство; от бартерните сделки на пазарите до сложни финансови институции... примитивният
рептилоидно-инсектоиден хуманоид дал път на по-усъвършенствания влечугоподобен човек.
Рептилиите станали... цивилизовани.
Мату се чудеше дали пътят на развитието не е един и същ в цялата вселена, дали всички
създания в галактиката следват един и същ път. И продължаваше да се чуди...
- Дали влечугоподобните хора „kheb" приличат повече на хора-змии или на хора-богомолки,
Учителю? - попита той - Имат ли все още люспи?
Пер се ухили.
- Не, Мату... - поклати той глава - Както човешките същества на Земята са изгубили голяма част
от своята козина, която техните предци примати са имали, така и влечугоподобните същества са
изгубили своите люспи.
- А те зелени ли са, Учителю? - чудеше се той.
- Не, мой млади приятелю... - усмихна се отново той - Те не са със зелена кожа, никога не са
били. Техните тъмни кожи вече нямат люспи и не приличат на инсектоидните влечуги, от които
произхождат.
Пфу!, отдъхна си Мату. Но се чудя какво..., я почакай малко! Пер започна отново:
- През милионите години на своята еволюция, хората „kheb" загубили повечето от тези ясно
изразени влечугоподобни и инсектоидни черти на своите предци. Но не всички отличителни белези
изчезнали напълно. Въпреки че тяхната височина започнала леко да варира, хората „kheb" като цяло
Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 41

