Page 40 - Произход и история на империите Орион и Сириус

„kcheb" трябвало често да се пекат на слънце. Практика било също и да живеят в топлите региони на
техния свят.

- Каза, че имали люспи...? - любопитен бе младият чирак.
-Да, Мату... - отговори Старейшината -... в началото. Постепенно те загубили своите люспи и
черупчесто покритие. Разбери, че за период от милиони години примитивните мъжки „kheb" имали
костна обвивка около телата, ръцете и краката си, подобно на динозаврите на Земята в далечните
праисторически времена. Те имали ивица от къса обвивка с полуостри резци, които започвали близо
до челото и се спускали по черепа и надолу към гръбнака, постепенно изтънявайки надолу в къса и
тънка опашка. Също така имали и дълги остри нокти на ръцете, които се развивали. Можели да
режат и разпарят с безжалостна бързина и имали големи квадратни челюсти с остри набраздени
зъби, които можели да откъсват с една бърза захапка. Имали мощни крака, които им позволявали да
бягат бързо и да подскачат във въздуха с невероятна скорост и пъргавина. Техните черни очи без
капка емоция можели да уплашат и най-върлия противник... и запомни Мату... те можели да летят.
Летящите „kcheb " били сред най-жестоките създания в Зеления свят.
Мату кимна. Няма никакво съмнение в това., помисли си той.
- И те били черни, Мату... - Пер присви очите си, поглеждайки право в тези на ученика си - ...
техните тела били тъмно черни. В тъмнината мъжките търтеи били почти невидими. Скрити в
тъмнината на нощта, атаката на мъжките била свирепа и безжалостна. Спускайки се със
зашеметяваща скорост и бързина във вражеските гнезда или леговища на земни създания, атаките
на мъжките пчели-водни кончета рядко се проваляли. Родени с инстинктите на „kheb“ мъжките
продължавали да се бият... дори когато техните глави били отрязани. Вражеските сили, които
оцелявали при първоначалната изненадваща атака на „kheb", имали малък шанс да доживеят при
последващата яростна атака. Отново и отново, светкавичните атаки на мъжките пчели-водни
кончета успявали... и с времето те увеличавали своите първоначални инсектоидни територии.
Пер се наведе напред.
- Но колкото и страх да всявали мъжките „kheb", Мату..., женските били още по-ужасяващи за
създанията в Зеления свят. В тяхната еволюция, докато женските се превръщали в хуманоиди, те
останали с по-малък размер от мъжките и с по-малки черупчести покрития на телата си с уязвими
зони, които били покрити с тънки мъхести косми. Но липсата на броня не ги правела по-малко
опасни. Техните нокти били също толкова остри, а благодарение на по-малкия им размер, били
по-бързи отколкото мъжките им половинки.
Пер направи пауза.
- Но имало нещо друго... - каза той. Мату слушаше в очакване. Учителят говореше почти
шепнешком.
- ... те били отровни!
Мату направи гримаса. Отровни?, зачуди се той. Отровни? Не са ли и така достатъчно
смъртоносни? Имат нужда да станат отровни?
-През милиардите години на тяхната еволюция нещо се случило с женските „kheb", за разлика
от мъжките. Промените в техните тела, които създавали хормоните, необходими за тяхното
възпроизвеждане, образували също така и течност, която била киселинна и силно отровна за други
създания! Женските „kheb" можели да защитават себе си и гнездата си, плюейки естествена отрова в
лицата и очите на техните жертви. Потокът от гореща киселинна течност, който заливал лицето на
врага, можел да причини нервна парализа или слепота. Ако имало отворена рана или пък отровата
попаднела в гърлото на жертвата, смъртта била почти сигурна. Голяма била бедата за всеки враг,
който можел да усети зъбите на женските „kheb". Така че, Мату, въпреки че мъжките „kheb" можели
да източват кръв със своето ухапване, това само по себе си не причинявало смърт. Но женските
„kheb"... поради тяхната естествена отрова можели да убият и с най-малката драскотина от зъбите
им. Битките между еволюиращите създания на Зеления свят и мъжките „kheb" били почти винаги в
полза на пчелите-водни кончета, но когато зоните около гнездата на женските били заплашени,
деструктивната ярост на женските винаги носела победата.
Пер погледна Мату в очите.
- Въпреки че това може да звучи банално, Мату..., в тази галактика, именно женските измежду
видовете са онези, които би трябвало да предизвикват страх... именно женските сред видовете са
най-смъртоносни.
Пер се облегна назад, оставяйки думите му да попият.

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 40