Page 36 - Произход и история на империите Орион и Сириус

милиони години малките насекоми продължили битката за оцеляване. Живота им на сушата бил
прекарван в постоянно търсене на храна, опитвайки се същевременно да се предпазват от
смъртоносните лъчи на слънцето, изсъхващите кални капани и силните ветрове. Живота им във
водата не бил по-добър. Малките насекоми постоянно се защитавали от други насекоми-хищници,
които също се борели да оцелеят в първичния свят. Всички малки примитивни създания се борели
да ядат... и да не бъдат изядени.

Пер отиде до прозореца.
- Един ден, след еони борба и еволюция, едно малко змиеподобно същество стояло на един
камък на брега. Докато стояло тихичко, търсейки следващото си ястие, забелязало по-малко
същество, което плувало във водата под него. Без забавяне и без да мисли, то скочило от мястото, на
което стояло към неподозиращото създание. За части от секундата неговите малки мускули
реагирали с чист инстинкт за оцеляване. Същите тези инстинкти накарали малкото същество да
извърши немислимото и да напусне безопасното място, на което стояло и да се изтласка навън и към
небето! Това било много важно събитие, Мату..., въпреки че скокът нямал и сантиметър, успехът от
действието, фактът че този малък скок доставил на създанието храната, от която имало нужда,
вкоренил това поведение в неговите банки памет. Когато същата ситуация се повторила, малкото
насекомо не се спряло, за да мисли, а просто реагирало... отново. И успяло... отново. Бавно и
сигурно, докато времето минавало, малкото насекомо се научило да стои на ръба и да чака
следващата си жертва. И други насекоми се научили да правят същото. Поколения по-късно,
малките същества се научили да подскачат по повърхността на водата в тяхното несекващо търсене
на храна. С всеки успех те ставали по-силни, по-бързи... и по-смъртоносни. След стотици хиляди
години, техните малки крачета станали по-силни, а техните тела по-слизести и по-заострени...
извиването отстъпило на подскачането, а малките скокове станали по-големи, еволюцията на
насекомите направила голяма стъпка напред.
Пер се обърна към Мату:
- Това е начинът, по който ще станеш Воин на Звездите, Мату... - каза му той. Мату бе хванат
неподготвен. Той се сепна от тези думи.
- Не разбирам, Пер... - успя да промълви.
- Ще спреш да се държиш и мислиш като човешко същество, което е ограничено от земята. Ще
започнеш да мислиш и действаш като Звездно същество. Трябва да подскочиш от безопасното си
място, с което идентифицираш „човешкото" и да почувстваш силата на съществуването като
Звездно същество. Мисли като Звездно същество, Мату! Прави го често, прави го много пъти, прави
го през цялото време. Ако можеш да го правиш, действията и мислите на Звездното същество ще
станат естествени, те ще станат част от твоето ежедневно поведение. Тогава и само тогава ще
започнеш еволюционния път по превръщането ти във Воин на Звездите!
Мату поразмишлява над тази мисъл. Точно затова един атлет тренира непрекъснато! С
времето тренираните движения стават естествени, стават инстинктивни. Невероятно! Да
действаш като Воин на Звездите без да мислиш... това би било постижение!
Пер седна отново.
- Един ден, докато се греело на един малък камък, излагайки се на слънце, за да затопли кръвта
си, малкото насекомо забелязало друго малко същество, което пълзяло по земята точно под него.
Реагирайки със същите инстинкти, които били станали част от неговото съществуване, то скочило
от мястото си. И както се случвало толкова много пъти преди, изненадата от атаката не оставила
шанс на жертвата да се защити. Заученото поведение се отплатило на малкото насекомо. Но този
път..., този път скокът бил различен. Докато летяло във въздуха, плячката на атакуващото насекомо
мръднала! Мръднала настрани! Вече във въздуха, малкото насекомо изведнъж изпънало краката си
напред, опитвайки да се докопа до всеки допълнителен микромилиметър в повече, до който може да
достигне. И успяло! Малкото махане с крайници успяло да го повдигне за част от секундата...
достатъчно, за да достигне плячката си! И това, Мату..., това бил първият опит за истински полет!
Още веднъж... еволюцията влязла в ход. Тъй като махането с крайниците проработило веднъж,
малкото насекомо опитало пак своето новопридобито умение. Отново й отново предизвикателният
скок, придружен от помахване с крайниците..., бил успешен. Еднократното помахване станало
двойно, а след това и четворно... и докато тактиката се предавала от поколение на поколение,
скоковете ставали по-дълги, а техните крака и заформящи се крила ставали все по-силни. И
удивително, Мату, махащите крайници на малките насекоми станали по-леки и ципести.

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 36