Page 30 - Произход и история на империите Орион и Сириус
P. 30

историята на една малка планета в тази галактика... и произхода на група звездни същества познати
като... Човечество.

     Човечество! Човечество! Мату беше развълнуван... и нервен. Той наистина искаше да знае...
точно затова се опитваше толкова усърдно да накара Ордена да го избере. Не знаеше каква беше
Истината и може би нямаше да му хареса..., но трябваше да знае.

     В действителност, той имаше моменти на съмнение в тези първи месеци. Всеки път, когато
Учителят Пер му показваше нещо, още една от Истините, към които бе привързан, биваше
заличавана. „Горе е долу... черното е бяло... и всичко, на което някога са те учили, е лъжа“. Това
бяха някои от първите думи, които той чу от Пер. Те бяха трудни за смилане в началото, но колкото
повече научаваше, толкова повече Мату се убеждаваше, че са верни. И това го караше да се ядосва.
Не на Пер, а на образователната система, която беше предала него... и хората!

     Когато се присъедини към Ордена, това бе по негови собствени причини и цели. Той търсеше
истината за самия себе си. Но сега, сега остана по друга причина... поради по-важна причина... сега
остана заради дъщеря си. Не искаше и тя да бъде предадена, както бе той.

     Обърна се и погледна към своя ментор.
     Пер разпозна този поглед. Това бе поглед на страст... и решителност. Това беше добре. Това бе
погледът, който всички учители търсят. Пер се върна на масата, където седеше Мату. Започна
отново...
     - Във въртящите се нови галактики, Мату... процесът на творението продължавал. Въртейки се
около себе си, галактиките продължавали да притискат есенциите заедно, удряйки ги и разбивайки
ги на примитивни атоми. След това имало експлозии тук и там... отново и отново... Яростно горяща
звезда пропадала в себе си докато не експлодирала. Избухвайки навън, експлодиращата звезда
създала нови и по-мощни енергии... и от центъра на яростната експлозия били създадени нови
атоми. Но тези атоми, Мату, тези атоми били по-сложни отколкото примитивните атоми с един
електрон и един протон. Те имали четири, пет и шест електрона в техните външни обвивки... с
точно толкова протони в сърцевината си. Били формирани атомите на въглерода, азота и
кислорода... те били изхвърлени в галактиката, за да се присъединят към другите атоми, формирани
от други звезди, които експлодирали.
     Пер направи пауза.
     - От хаоса на танцуващите звезди дошли атомите на елементите на нашите тела, Мату... Ние сме
деца на яростта на танцуваща звезда, която се отдала на галактиката и вселената. Ние сме родени от
гигантски експлозии и супернови... ние ходим в тела, които някога са били звезди. Дали сме звездни
хора, Мату? Да... буквално.
     Мату беше изумен. Ние наистина сме „ Звездни хора помисли си той. Ние сме ЗВЕЗДНИ
хора! Боже мой, какво ще рече това за нас? Пер се наведе напред с набръчкани вежди.
     Мату рядко беше виждал подобен сериозен поглед по лицето на неговия Учител.
     - По времето на първите експлозии на звездите... по времето на формирането на първите
примитивни връзки между протони и електрони... това, Мату... това били изначалният Адам и Евата
на Творението.
     Очите на Мату се опулиха.
     Пер се облегна назад и му се усмихна.
     Мату почти избухна в смях. Добър опит, Учителю!, помисли си Мату. Добър опит. Хвана ме...
     - Това се случвало много пъти Мату... - продължи Пер - От увиващия се танц на първичните
змии на есенцията... от първите родени звезди, които растели и пропадали в себе си..., от супер
експлозиите на звезди, хиляди пъти по-големи от нашето собствено слънце... били формирани
атомите на галактиката и на самия Живот. Облаци от газ с температура милиони градуси и
гравитация, която би направила главата на карфица да тежи милиони килограми, всяка галактика
свъртала своите атоми, все едно, че готви свой собствен бульон от Живот и Субстанция.
     Мату можеше почти да усети жегата.
     - Атомите започнали да се прилепват един към друг, съвсем дребни, малки съединения от
два-три атома, закрепващи се здраво един към друг. После други... и други. Всяка нова частица се
присъединявала, за да направи колонията от атоми по-силна. Прекалено малки, за да се видят с
просто око, тези микроскопични колонии се въртели заедно в гигантския първичен водовъртеж. От
тези колонии на атоми, Мату, били родени газовете и твърдите вещества в галактиката. Стотици
години, хиляди години... милиони години по-късно... някои от колониите атоми нараснали, за да

                                                                                                Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 30
   25   26   27   28   29   30   31   32   33   34   35