Page 29 - Произход и история на империите Орион и Сириус
P. 29
в нищото. Змии на есенцията, свиващи се и увиващи се заедно... Удивително!, каза си той.
Абсолютно изумително!
- Там, в телата на змиите на творението, атомите започнали да се мултиплицират. Простите
атоми на водорода били родени. Отново и отново сблъскващият се танц на първичните змии създал
първите атоми във вселената! - продължи Пер - И изведнъж... - той направи пауза.
Мату се наведе леко напред.
- БУМ!
Мату подскочи!
Пер му се усмихна и се придвижи към любимия си стол. Мату бе изненадан от внезапното
изригване на Старейшината.
- Нещо се случило, Мату. Там, в центъра на страстния танц на въртящите се гигантски змийски
есенции, които могат да изпълнят цяла вселена..., там била запалена една малка искра! И тази малка
искра, Мату... тази малка искра била от изключително значение за нашата вселена.
Мату знаеше, че имаше послание за него в думите на Пер.
- Искра от страст е създала нашата вселена...? - предположи той с нотка колебание. Пер се
усмихна.
- Браво, Мату! - каза той на своя чирак, навеждайки се напред - От най-малката искра на страст
може да се създаде цяла вселена! Можеш да създадеш цял нов свят само с една малка искра от
истинска страст, мой млади приятелю. Никога не забравяй това, Мату... от една малка искра чиста
страст... може да се роди вселена!
Мату кимна в знак на разбиране. Той обичаше прозренията, които Пер му предлагаше.
- Тази искра и другите искри на страст, които били освободени от съзидателния танц на тези
огромни змии от есенция, те запалили серия от експлозии, които променили вселената завинаги!
Защото изведнъж, Мату... изведнъж, тъмнината на вселената била изпълнена с експлозиите на
първите слънца!
Пер направи пауза.
Мату погледна към Старейшината, чудейки се какво ще последва. - И тогава... - каза Пер
простичко - ... тогава бе светлина.
Мату се облегна с усмивка на лице. Значи така било., помисли си той. От гигантските
извиващи се нишки есенция, които идват от Празнотата, са се родили атомите, газовете и
слънцата на вселената. И тогава се появила Светлина...
Мату се усмихна широко.
- Но почакай... - внезапно се изправи на стола той - Дали това е начинът, по който се е формирал
Живота, Учителю? В телата на змиите на творението? Дали Живота се е формирал вз танца на
творението, както каза ти?
Пер погледна към младия мъж.
- Атомите на Живота били формирани в танца на творението..., да. Но есенцията на Живота,
Мату... есенцията на Живота била в дъха, издишан от Пустотата... - отговори той.
Мату седна тихо, взирайки се в Пер, опитвайки се да разкрие значението на неговите думи.
„Атомите на Живота"и „есенцията на Живота"..., повтаряше си той. Есенцията на Живота вече е
била в „дъха"на Пустотата... дали това означава, че Живота е съществувал от момента на
раждането на вселената? Но ако това е вярно...
Пер започна отново, прекъсвайки мислите на Мату:
- Отново и отново извиващите се първични змии се блъскали една в друга, формирайки още
газове и създавайки повече искри. Отново и отново, още слънца били родени. Въртейки се заедно в
един блестящ водовъртеж, те се съединявали, въртейки се яростно като гигантска въртележка, която
била милиарди и милиарди светлинни години в диаметър.
Мату се опита да не изостава. Той се опита да си представи чифтосването на гигантските
вселенски змии от „есенция"... и раждането на звездите.
- Това били галактиките на вселената, Мату! - Пер се усмихваше отново — С времето, една от
тези въртящи се галактики щяла да бъде позната като ЕРИДАНУС.
Мату си записа името.
Пер се изправи и отиде до прозореца.
- Това което скоро ще научиш, Мату, е историята на галактиката ЕРИДАНУС и някои от
звездите и звездните същества от тази галактика..., но в частност, приятелю мой, ще говорим за
Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 29

