Page 31 - Произход и история на империите Орион и Сириус

станат малки зрънца прах. След това, още хиляди години по-късно, тези колонии от прах увеличили
размера си до малки камъчета..., след това скали..., след това огромни каменни блокове. В
гигантската смесителна купа на примитивни елементи, която се въртяла около новородените звезди,
се заформила малка буца от камъни и газове, която ставала все по-голяма и по-голяма. Във
въртящата се утроба на газовете и прахта... Във въртящата се утроба на газовете...

Мату очакваше, че става въпрос за планета, която скоро ще се роди.
-... бил създаден един малък свят... - завърши Пер - Но имало още елементи, които трябвало да
се прибавят. Атомите на новородените газове също започнали да се тълпят около изграждащите се
примитивни светове. Газове, които понякога били заклещени между камъните в кората на новия
свят, а понякога и в самите камъни, били освободени от невероятната температура в ядрото на
новородената планета. На определени места на повърхността на формиращия се свят се събирали
малки облачета от азот и кислород. Отначало, като малки облачета пушек, проправяйки своя път
между движещите се земни плочи..., газовете се промъквали между прахта. Понякога газовете на
кислорода и азота, които били в капана на бавно формиращите се светове, били смачквани заедно,
за да формират водни капчици. Бавно или чрез вътрешна експлозия водните частици си проправяли
път до повърхността. Понякога малките молекули идвали от прелитащ отломък, който летял през
космоса от друг експлодирал свят. Малки капчици вода се събирали по много различни начини и
покривали първичната охлаждаща се кора на новия свят.
Дъжд?, помисли си Мату.
- Някои облаци, по-малки от ръката ти, Мату... - започна да описва Пер - ... ставали все
по-големи и формирали все по-големи облаци... те се охлаждали и затопляли, охлаждали и
затопляли отново и отново през милионите години на този процес. Най-накрая капките се
кондензирали... и завалял дъжд.
Винаги е толкова просто, когато го обяснява Пер..., помисли си Мату.
- На тънката втвърдяваща се кора, нагретите каменни слоеве превръщали всяка капчица дъжд в
пара. Изпарените капчици вода се издигали нагоре... и били охлаждани. И процесът започвал
отново. Докато цикълът продължавал, топката от горещи скали се превърнала в кълбо от разтопен
камък с втвърдена и охладена кора. Парата била навсякъде, а газовете циркулирали в атмосферата.
Тук, Мату... били наченките на един нов свят.
Мату можеше да си представи обвития в пара свят.
- С времето, докато парата се кондензирала в капчици и падала отново на повърхността на новия
свят, някои от капките останали в малки локвички на земята. Паднали още капки... локвите се
превърнали в езерца, те в по-големи езера, а езерата се превърнали в океани. Жегата и парата били
навсякъде..., но раждането не било завършено. Формирал се един свят, изпълнен с мъгла и пара,
допълнен от сушата и морето.
Пер правеше големи жестове с ръцете си. Мату се наслаждаваше, когато Старейшината биваше
толкова погълнат от своите учения.
- Океаните се блъскали и разбивали върху девствените брегове, охладените земи се
разширявали и свивали. Огромни цепнатини били формирани, планини били изтласквани нагоре, а
други били натискани под пълзящите земни плочи. Вулкани изригвали, изливайки своите разтопени
вътрешности по повърхността, като понякога сътворявали високи върхове, а друг път малки
острови. Дъждовете и снежните бури се изместили във вътрешността на новия свят, биейки
скалистите върхове на планините и покривайки ги с лед и сняг. На най-високите върхове топящият
се сняг образувал различни по размер езера, а след това те се превърнали в реки, проправяйки си път
към низините. Сътворението, Мату... - подчерта Пер - Сътворението е удивително нещо. Да видиш
една планета да се създава не е по-малко чудо, от това да видиш раждането и развитието на едно
дете. Това е чудото на Живота от голяма величина. Ражда се дете... ражда се свят - и двете са чудеса
на Сътворението.
Мату обичаше тези истории.
Пер направи пауза за момент, за да остави образите да потънат в съзнанието на чирака му.
- След време, Мату, след време буйността на раждането се успокоила до тази на тътен.
Постоянно движещи се и винаги създаващи, океаните станали по-спокойни. Понякога, на практика,
те били почти тихи... поне на повърхността. Но не се заблуждавай, Мату. Това, което виждаш на
повърхността, не винаги е знак за това, което се случва отдолу. Така че, в най-дълбоките региони на
девствените морета започнали да се образуват малки центрове на новосформиран Живот.

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 31