Page 35 - Произход и история на империите Орион и Сириус

Това били първите форми на живот на Зеления свят. Малките същества живеели във водите точно
над опасния, студен и тъмен свят на дълбините и точно под много светлия свят на топлите води на
повърхността. С времето те достигнали до водите на повърхността. С всяко поколение малките
личинки стигали все по-близо и по-близо до водите на повърхността. След време, те достигнали
дотам, търсейки безопасността на плитчините, когато океаните били буйни и търсейки топлината,
когато моретата били хладни. Но дори когато водите били относително спокойни, вълните носели
малките създания все по-близо и все по-близо до земята на ръба на морския свят. През многото
поколения малките създания успели да избегнат сушата..., но съдбата им явно трябвало да бъде
друга. С времето пенливите океански вълни подхванали част от малките гърчещи се създания,
хвърляйки ги и мятайки ги над водите и в крайна сметка запращайки ги на белите пясъчни ивици.
Много от примитивните личинки не оцелели на напъна на унищожителните вълни и внезапното
изхвърляне в суровите пясъци..., но една малка част успели да оцелеят. Захвърлени в застоели блата
на брега или в кухини на камъни и на ръба на стръмни скали, малките създания устояли на хаоса на
вълните. Те оцелели! Но техните мъки не били свършили..., защото въпреки че все още били живи,
те неочаквано се озовали изправени пред един нов живот в един нов свят. Било вярно, че водите
били доста по-спокойни в тези блата, отколкото в постоянно движещия се свят на вълните, от който
те идвали. Нямало го това блъскане и разбиване на вълни..., но... имало много малко храна. Мату
можеше да си представи Зеления свят и малките личинки.

Пер продължи:
-... Но някои от малките първични създания издържали. Те се адаптирали към новия си свят.
Научили се да се хранят с малките растения в самото блато и да оцелеят с малкото растителност,
която попадала на повърхността му. Някои загинали, но други продължили живота си. Тези, които
преживели, станали по-силни и докато оцелявали, те се размножавали и нараствали по брой. Това
било добро, но същевременно и лошо за тях. Скоро хранителните източници на блатото не били
достатъчни, за да стигат за всички. И както се случвало на толкова много светове, с толкова много
същества, малките личинки започнали да се хранят... една с друга. Оцеляването изисквало само
най-силните създания да устоят на предизвикателствата на живота в малките блата.
Канибализъм., помисли си Мату. Предполагам е навсякъде.
- С времето - продължи Пер - някои личинки си проправили път до бреговете на блатото. Докато
се хранели, те се научили да повдигат малките си главички над водата и да ядат мъха и малките
растения, подаващи се от скалите. Тактиката проработила... за известно време. С времето, за да
открият храна, малките личинки били принудени изцяло да напуснат водата и с голям напън да
изкарат телата си до ръба навън, ядейки каквото могат да намерят и след това се завръщали в
безопасността на водата. Поколения по-късно те се научили напълно да напускат водата, бързо
преминавайки малка дистанция от нея до растителността в калта и камъните, след което бързо се
връщали в спокойната вода на блатото преди лъчите на слънцето да ги убият. Това бил опасен
живот, Мату. Излизането на земята често причинявало на осмелилите се личинки засядане в калта
или в малки дупки по повърхността. Някои не успявали да се върнат във водата преди слънчевите
лъчи да изсушат „кожата" им. Излизането на сушата в търсене на храна ги изложило на нови
опасности и създало рискове, които те не били срещали преди, но също така предоставило напълно
нов източник на храна за малките създания. Докато продължавали да се развиват и адаптират,
техните малки мускулчета дали път на малки примитивни крачета. „Кожата" им заякнала, а техните
перки се превърнали в сграбчващи щипки. Но дори още по-важно, малките създания започнали да
развиват бели дробове, които им позволили да дишат в новосформираната атмосфера. По този
начин, Мату, на Зеления свят се родили първите примитивни пълзящи насекоми.
Мату си представи малките насекоми не по-големи от зрънце ориз, дори още по-малки. Пер се
изправи.
- Опознавайки все повече околния свят, личинките открили и други блата, по-големи от това на
крайбрежието. Там Живота бил малко по-лесен, без наличието на неочаквани вълни, които да се
разбиват в малкото блато на първите оцелели. Миграцията навътре към сушата продължила, блатата
отстъпили място на малки езерца, а светът на примитивните създания се разраснал до
безпрецедентни размери. Езерцата станали дом за различни видове насекоми и осигурявали
хранителни ресурси, които не били налични в плитките локви. Живота бил по-добър. Но Живота на
първичния Зелен свят бил една непрестанна битка за оцеляване. Бил изискващ, жесток и означавал
смърт за всяко същество, което се предавало в битка или просто било прекалено слабо. В течение на

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 35