Page 34 - Произход и история на империите Орион и Сириус

които еволюирали от своите предци-риби. Имало хуманоиди, потомци на влечуги, птици и дори
форми на Живот, които Мату бе сигурен, че никога няма да види през живота си. Това не бе трудно
за възприемане от Мату. Все пак човешките същества бяха потомци на предци, които са били
маймуни, той знаеше това. Но хуманоидни влечуги... човешки същества, родени от влечугоподобни
предци... това го очароваше.

- Ще говориш ли за рептилоидните същества отново? - попита Мату своя учител. Пер погледна
към своя млад ученик.

- Трябва, Мату... - отговори той - Защото те са източникът на институциите на Човечеството. Те
са причината, поради която сме тук.

На Мату никога не му беше комфортно, когато Пер казваше това. Някак си мисълта за
същества-влечуги като водеща сила на Човечеството му изглеждаше противна. Пер видя
дискомфорта у своя чирак.

- Това е нещо, което трябва да научиш, Мату... - напомни той на младежа - Това, което е важно
да се знае в преследването на Истината е че: „Истината не почива на това, какво трябва да е или би
могло да е, Истината почива на това, каквото е".

- Но трябва ли да оставим нашите мечти за това какво може или трябва да бъде, Учителю?
-попита чирака.

- Не, Мату... - отговори Старейшината - Мечтите и мислите за това, което може да бъде, са
онова което ни дава нашите цели, те ни дават причина да напредваме и постигаме. Но за да
осъществим тези цели и мечти, можем да използваме само това, което е налично. Запомни, Мату,
нито един дърводелец не е построил къща, спорейки какво е можело да стане, ако е имал чук или
гвоздеи. Никой не е построил къща, оплаквайки се, че е трябвало да има чук или че трябва да има
гвоздеи. Една къща се построява от човек, който използва това, което има под ръка. Дърводелецът
трябва да има чук, но ако са налични само камъни, той ще използва камъка като чук. Дърводелецът
трябва да има трион, но ако няма наличен, ще използва брадва или нож. Воинът използва това,
което е налично и не се фокусира над това какво той или тя би трябвало да има.

Мату се замисли върху думите на Старейшината. Истината лежи в това, което е... не в това,
какво трябва или може да бъде. Воинът използва това, което му е под ръка. Колко просто., каза си
той. Колко просто.

Пер пак се облегна назад.
- Почини си сега Мату... - каза той - Когато започнем отново, искам да поговоря за световете на
звездите на Орион... и Кралицата, която е източникът на всички религии на Човечеството.
Мату седна, благоговеейки за момент, взирайки се в своя Учител. Колко ли ще споделиш с мен?,
чудеше се той. Колко от това, което наистина знаеш, ще споделиш с мен, Старейшино?
Можеше само да се надява. Докато ставаше, за да поеме към своето време за почивка, той се
обърна, за да погледне Учителя си.
Старейшината Пер гледаше към звездите.

***

Мату беше отишъл на разходка сред дърветата отвъд манастира. Тишината на гората изглежда
действаше като одеяло, което защитаваше Мату от външния свят и от дребнавите мисли за живота в
града. Той бе сам с мислите си, неговите най-добри другари. Понякога водеше битки с тях, понякога
ги предизвикваше... често откриваше, че е предаден от мислите, които бяха с него през целия му
живот. Докато седеше при дърветата, можеше само да се усмихва, разсъждавайки колко наистина
маловажни бяха нещата от града. Той обичаше дърветата и изолацията, сякаш можеше да осъзнае
своята пра-същност отново. Хммм!, помисли си той. Ставам примитивен... дивак! Колко низко!

Докато гледаше към манастира, видя, че в библиотеката все още свети. Той подскочи... Може
Пер все още да е там., помисли си той. Навярно все пак може да продължим вечерта! Той се
обърна и започна да бяга натам.

Мату се втурна през вратата. Той огледа стаята, но не можа да види Учителя.
- Преди много, много време... - започна Пер.
Мату се обърна към прозореца. Учителят стоеше там, почти скрит в тъмнината. Мату се отправи
към масата. Обичаше това начало.
-... на един нов свят, все още парещ и покрит със зелена мъгла, някъде близо до повърхността на
неговите новосформирани океани, живеели и процъфтявали малки същества подобни на личинки.

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 34