Page 32 - Произход и история на империите Орион и Сириус

- Чакай... чакай, Учителю... - Мату спря Пер - Извинявай, но Живота не беше ли роден от
светкавици, които припламват през газовете, които са се събрали на повърхността на водите?

- Много добре, браво... - усмихна се Пер на чирака - Да, вярно е, че необходимите елементи за
физическия Живот могат да бъдат създадени като се изпрати светкавица през първичните газове, но
топлината и газовете, изхвърлени от подводен вулкан, също носят елементите на Живота. Падането
на комета във водите на нов свят, експлозията на звезда, сблъсъкът на два малки свята... също могат
да създадат елементите на Живота... различен брой събития могат да ги създадат. Не бързай да се
осланяш само на една възможност.

Мату не се беше сетил за подводния вулкан. Предполагам, може да се случи., помисли си той. И
падаща комета може също да свърши работа.

- И...
Мату почти благоговееше, когато чуваше това „И", което понякога изскачаше в ученията на
Пер. Обикновено ставаше при някакво откровение, за което Мату дори не си беше и помислял.
-... когато създаваш елементите на Живота... - каза Пер -... ти не създаваш Живот, а създаваш
само градивните елементи, които поддържат Живота.
Мату беше изненадан.
- Да не би да казваш, Старейшино... - чудеше се той - че Живота не е започнал с първата
светкавица?
Пер се усмихна.
- Когато създаваш двигател от метал, ти създаваш черупката, която може да задвижва огромни
машини или да изпрати самолети във въздуха. Но не си произвел творение, което да се движи само,
то има нужда от задвижваща сила, от тласък.
- Има нужда от гориво... - предложи Мату.
- Има нужда от гориво... - съгласи се Пер - Има нужда от подтикваща сила. Мату помисли за
момент.
- Съзнание? - чудеше се на глас.
- Наричана е съзнание... - отговори Пер - Наричана е душа и „Висш Аз". Мату помисли за това
за кратко.
- Откъде тогава идва съзнанието, Учителю? - попита той - Със сигурност не и от светкавицата
или газовете?
Пер се усмихна отново.
- Браво, Мату... не, съзнанието не е било родено от светкавица или газов облак. Той спря. Мату
знаеше, че се задава нещо.
- Било е родено от Диханието на Пустотата. Съзнанието на Празнотата изпълнило породената
вселена, точно както есенцията на Живота. Раждането на елементите на Живота произвели само
черупката, която по-късно щяла да приюти съзнанието... Мату се наведе напред в готовност да
зададе следващия си въпрос.
- ... и как се случило това, Мату - ... ще оставим за по-късно време. Пер се усмихна отново със
същата дяволита усмивка.
Мату се облегна назад. По дяволите!, помисли си той. Пак го направи!
Пер остави мислите на Мату да се развихрят и отпи от напитката пред себе си.
След това я остави.
- Случвало се е по много, много различни начини в нашата вселена, Мату. На някои от
световете в далечните галактики първите клетки на Живота били родени от подводен вулкан, на
други от светкавица, преминаваща през облак от вода и газ. Буря от йонизиран газ, през която
прониква метеорит, експлодираща звезда, която разхвърля елементите на Живота през космоса в
далечните води на планета, отдалечена на светлинни години... по толкова много начини, колкото и
звездите, по безбройни начини в безбройните галактики били родени първите клетки на Живота във
вселената.
Значи Живота не се е зародил на една единствена планета., помисли си Мату. Но тогава...
- Всички клетки еднакви ли са били, Учителю? - чудеше се той - Дали всички първични клетки
на Живота са били еднакви при тяхната направа?
Пер се усмихна отново на младия мъж.
- Не... - отговори той - Те не били еднакви, Мату. Чудото на вселената е, че има много, много
форми на Живот, всяка със свой собствен образ и природа. Имало хиляди и хиляди различни

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 32