Page 33 - Произход и история на империите Орион и Сириус

клетки, които се зародили в галактиките. Всяка клетка дала живот на различна раса същества, а
всяка раса била родена, за да извърви свой собствен и различен от останалите път. Не гледай на
вселената с предположението, че всичкият Живот е какъвто го виждаме, млади Мату. Дори в нашата
собствена галактика Живота има много форми.

Пер се наведе напред и насочи цялото си внимание към Мату.
- Запомни това, Мату... - каза той с най-сериозен тон - Мравката, която се изкачва по дървото не
може да разпознае човека, който се взира в нея. Човека не е в сферата на възприятие на мравката,
Човека е невъобразима форма на живот за нея. Нейните сетива не са способни да регистрират
пълната форма на Човека.
Той ме е видял!, сепна се Мату изведнъж. Видял ме е да гледам тази мравка!
- Така че сетивата на Човечеството също са неспособни да регистрират формите на Живот отвъд
нашето възприятие. Най-добрите наши научни изобретения не са нищо повече от удължения на
нашите сетива. За мравката, Мату, ние сме толкова големи и толкова неразбираеми, че тя не може
да си представи, че сме форма на Живот. Ние сме толкова големи, че тя не може да си представи как
едно толкова огромно „нещо" може да съдържа Живот, както тя го разбира. Така че по същия начин,
Мату, човешките същества не могат да си представят как толкова малко създание може да съдържа
съзнателен Живот по начина, по който ние го познаваме. Дали една мравка има представа за
задгробния живот? Дали мравката вярва в Бога на мравките? Дали една мравка има усет за правилно
и грешно? По нашите разбирания, няма. Но това е, защото мравката не живее според нашите
представи за правилно и грешно. Хората считат, че са по-висши от мравката. Но защо, Мату? Защо
да сме по-висши? Защото можем да променяме собствената си среда? Дали това е знак за мъдрост...
или е знак за невежество относно баланса в природата? Погледни която и да е улица на голям град,
Мату... дали припкането на човешките същества е по-различно от това, което правят мравките?
Дали човешките градове са по-различни от колониите на мравките? Дали войните на хората са
по-различни от войните на мравките? Ако милионите години съществуване на нашата планета
разкриват нещо, Мату... то е, че мравешката колония е посветена на добруването на мравката...
докато човешките колонии са посветени на добруването на един елит съставен от малцина. Запомни
това, Мату... мравките са били тук милиони години, адаптирайки се към околната среда, живеещи
съвместно с нея. Човешките същества, въпреки предполагаемото си превъзходство, унищожават
околната си среда. Когато хранителните източници на хората изчезнат, мравката ще продължи да
оцелява и вирее. Когато кометата удари Земята и заличи Живота такъв, какъвто го познаваме,
мравката ще оцелее. Какво бихме казали тогава за Волята на Бог, в която толкова много хора влагат
огромна вяра? Дали човешките същества наистина са „Избраните", които Неговата Божествена ръка
ще пощади... или „нисшите мравки", както арогантно ги наричаме, са тези истински „Избрани",
които ще бъдат пощадени?
Мату бе удивен. Боже мой..., помисли си той. Вярно е. Ако има нещо такова като „покорен
слуга," то това е мравката. Ние унищожаваме подаръците, които Бог ни е дал, света ни и
собствените си хора, ние се самоунищожаваме... докато мравката продължава да служи на
цялата колония. Не мога да повярвам..., удивляваше се той. Мравката постига това, за което
можем само да мечтаем. Ако има Бог, мравката е Неговият покорен слуга.
Пер се облегна назад, за да остави думите да попият. Мату притихна за момент.
- Мравката не може да ме види, сър... - започна той - Това мога да го разбера. Но какво следва
тогава, Учителю, какво трябва да бъде скрито от мен... само защото съм човешко същество?
- Точно това имах предвид, Мату... - отговори Пер - Ако пожелаеш да придобиеш мъдростта на
мравката, трябва да мислиш като мравка. Ако искаш да придобиеш мъдростта на бухала, трябва да
мислиш като бухал... и ако желаеш да придобиеш мъдростта на Звездните същества, трябва да
спреш да мислиш като Човешко същество... трябва да мислиш като Звездно същество!
Мату се удивляваше на простотата на думите... и на тяхната трудност. Той се готвеше да зададе
въпрос, когато Пер започна отново:
- В галактиката ЕРИДАНУС има толкова много форми на Живот, колкото и звезди, Мату. И
ето нещо любопитно, мой млади приятелю. В тази галактика, в нашата галактика... хуманоидната
форма е основният път, който всички форми на живот поемат. Тя не е изключение, както мнозина
може би считат. Точно обратното е, това е общото правило.
Мату си спомни за многото форми на живот, които Учителя му бе описал преди. Имаше
хуманоиди в галактиката, които бяха еволюирали от предци, които били насекоми и хуманоиди,

Изпратена от Сетфан на www.spiralata.net 33